Вноските, които всяка година влизат в НОИ, не са достатъчни за изплащането на пенсиите, съобщава Bgonair.bg.

Става дума за огромна дупка, която системно се кърпи с пари от републиканския бюджет. Подобно положение от години е в режим на автопилот. През следващите 10 години дефицитът в пенсионната система ще се задържи под 5 на 100 от БВП на България, заради ежегодното повишаване на необходимите за пенсиониране възраст и стаж.

Демографската картина  у нас ще влоши ситуацията, а кризата само ще се задълбочава.

Според статистиката над 20% от хората, в страната са на възраст над 65 години. В момента сто души в трудоспособна възраст изкарват пенсиите на 79 пенсионери. В най-лошите за държавното осигуряване години на 100 работници ще се падат повече от 90 пенсионери.

През 2037 г. обаче пенсионната възраст за жените и мъжете ще се изравни на 65 години. След това в периода 2040- 2060 г. в резултат на процеса на застаряване на населението и очакваната по-висока продължителност на живота, фискалният натиск върху държавната пенсионната система ще се увеличи и дефицитът ще достигне 6,7% от БВП. Ето защо изплащането на пенсиите на хората, които сега са на около 45 години, ще бъде най-трудно. Когато те достигнат пенсионна възраст парите в хазната ще са по-малко. Тази криза ще се задълбочи в следващите години, ако не се повишат данъците и осигуровките.

Според експерти е необходима промяна на съотношението на вноските, които правим в пенсионните фондове.

"Ако осигуровката е в размер на 1% от нашите доходи, то в рамките на една година във Фонда Дългосрочна грижа ще се съберат повече пари отколкото тези, които са предвидени по плана за дългосрочна грижа в момента, което обхваща период от три години. Идеята е, с тези пари да се помага на възрастните хора, които не могат да се грижат за себе си. За сега тази идея не среща подкрепата на правителството", посочи доц. Стоянка Черкезова от Институт за изследване на населението и човека при БАН.

Правителството чрез НОИ, финансофото и социалното министерства се опита да балансира дефицита чрез орязване на размера на пенсиите, които иначе са изработени.  При пенсионната реформа от 2015 г. се реши от 2019 г. да отпаднат трите най-добри години преди 1997 г., а миналата година при обсъждането на бюджета на НОИ за тази година, се взе решение да отпаднат и годините до 2000 г. Според правилата огласени в края на март т.г. около 31% от новите пенсионери биха имали по-нисък индивидуален коефициент и съответно по-ниска пенсия вследствие на промяната в правилата в изчисляването. Според НОИ така биха се спестили 9.1 млн. лв. само за т.г., но на цената на отмемане на заслужените суми.  

Играта с коефициенти обаче предизвика масово недоволство, защото никой не е съгласен да скастря размера на пенсията, която иначе си е изработил.

Наложи се премиерът Бойко Борисов да свиква за преразглеждане на правилата всички ресорни министри, експерти и синдикати за проблема с промяната в изчисляването. Наложи се правитлеството да даде заден, а премиерът разпореди да се обмисли промени в закона, които да гарантират, че няма да има ощетени пенсионери.

Положението остава висящо и през следващите години ще трябва да се направи нова оценка на текущото състояние.