Канадският терапевт Морган Помелс препоръчва играта Тетрис като средство за успокояване на чувството на тревожност или свръхвъзбуда

Тетрисът остава изключително популярен, а според изследователите той може да има и лечебен ефект върху нашите травматични спомени.

Американски морски пехотинец релаксира, като играе на тетрис, докато държи военен металотърсач в скута си, Ал-Фалуджа, Ирак, 2006 г. Играта на тетрис малко след преживяване на травматични събития може да намали появата на мъчителни натрапчиви спомени, пише National Geographic.

"Тетрис" (Tetris) е една от най-продаваните видеоигри в света и дори е обект на нов филм, но любимият дигитален пъзел от 80-те години може също да помогне за подобряване на психичното ви здраве. По-конкретно, психолозите проучват дали играта на Tetris може да помогне за намаляване на броя на натрапчивите спомени, които хората имат след травматично преживяване, като сексуално насилие, автомобилна катастрофа, сражение, природно бедствие или трудно раждане.

Повечето хора (приблизително 70%) са преживели някакво травматично събитие в живота си. Но само малка част от тях (около 4%), развиват посттравматично стресово разстройство (ПТСР) - диагностициран психологически проблем със симптоми, вариращи от нарушения на съня до саморазрушително поведение.

Но независимо дали травмата води до ПТСР или не, болезнените спомени могат да изникват в съзнанието ви без предупреждение. Тези спомени са не само емоционално тревожни, но също така могат да затруднят концентрацията, което може да доведе до проблеми на работа или в училище.

На този фон британският психолог Емили Холмс се пита дали може да намали броя на натрапчивите спомени, които измъчват хората, като даде на мозъка им конкуриращ се образ, върху който да се фокусират малко след като са преживели травма, докато спомените им все още се формират. Болезненият спомен все още ще съществува, но няма да се натрапва толкова често. „Човешкият ум не е като видеокамера – той не записва незабавно всичко, което сме преживели“, казва Холмс, професор по психология в Каролинския институт и Университета в Упсала в Швеция. „Всъщност отнема известно време, вероятно часове, преди споменът да се затвърди в ума. Това, което ни интересуваше, беше: Има ли нещо, което можем да направим, тъй като паметта все още се консолидира, което би помогнало да не се превръща в натрапчив спомен?“

„Когнитивна ваксина“

Нейният екип започна да тества набор от визуално-пространствени задачи, които включват генериране или манипулиране на изображения в ума, например представяне на съзвездие или друг сложен модел. Тогава един ученик предлага да опитат с видеоигра – и Tetris става очевидният избор. „Той включва цветове, включва пространство, защото трябва да местите блокове, за да завършите линии и, което е критично, изисква да завъртите формите в съзнанието си“, казва Холмс. „Наистина трябва да използвате умствените си умения за формиране на образи, защото се опитвате да поставите блоковете на правилното място.“

Така започват да експериментират с Tetris – първо в лабораторията, като показват на участниците травматичен филм, а по-късно в реалния свят, като се срещат с хора в спешните отделения на болницата, които току-що са претърпели автомобилни катастрофи. И в двата случая хората, играли на Tetris в рамките на часове след травмата, имат значително по-малко натрапчиви спомени през следващата седмица в сравнение с тези, които не са го направили (58% по-малко в експеримента с филма и 62% по-малко в болницата).

Въз основа на обещаващите резултати от този проактивен, превантивен подход, описван от Холмс като „когнитивна ваксина“, екипът насочва вниманието си към установените спомени. „Реалността е, че няма да можем да стигнем до повечето хора в рамките на няколко часа след настъпването на травматично събитие“, казва тя. „Хората могат да имат натрапчиви спомени в продължение на години или десетилетия, така че очевидно трябва да направим нещо за тези по-стари спомени.“

В друго проучване екипът на Холмс моли хората, лекувани за посттравматично стресово разстройство, да се съсредоточат върху конкретен натрапчив спомен, докато играят Tetris за 25 минути веднъж седмично в продължение на няколко седмици. До края на експеримента участниците имат 64-процентно намаление в броя на изникващите спомени. В поредно проучване те работят с медицински сестри в интензивно отделение, които имали натрапчиви спомени – много, от които от над три месеца – за травматични събития от пандемията COVID-19. След четири седмици медицинските сестри, играли Tetris, имали една десета от броя на натрапчивите спомени в сравнение с тези, които не са играли; те също съобщават за подобрение на други симптоми, като безсъние, тревожност и депресия. Като цяло, медицинските сестри, които играли Tetris, са забелязали 73 до 78 % намаляване на припомнянето на травмиращите събития.

Както отбелязва Холмс, вероятно няма нищо специално в Тетрис. Тя предполага, че всяка задача с високи визуално-пространствени изисквания - като рисуване, редене на пъзел или мозайки - може да постигне подобни резултати.

Tetris като инструмент за справяне с психологическа травма

Важното е, че в своите експерименти изследователите не просто казват на хората да започнат да играят Tetris. Най-напред те молят участниците да си припомнят особено лоша част от натрапчивия спомен, наречена “гореща точка”. След това, по време на игра, те инструктират пациентите да завъртят мислено формите в съзнанието си, преди да попаднат в игралното поле. Важно е участниците да играят Tetris достатъчно дълго време, обикновено между 10 и 20 минути. Досега всичките им експерименти са включвали тази процедура, която изследователите подозират, че е важна за постигането на резултати. „Исторически погледнато, натрапчивите спомени за травма са доста трудни за лечение, защото са останали в съзнанието ви с причина – мозъкът ви е преминал в състояние на тревога и се опитва да ви предпази“, казва Холмс. „Това са наистина трудни неща за промяна. Така че, ако просто играете игра, това може да ви помогне да отклоните ума си от събитието или да намалите страданието, но може да не помогне да спрете натрапчивите спомени в бъдеще.

И все пак, да просто да играете Tetris, без да следвате процедурата от изследването, вероятно няма да ви навреди - и дори може да ви помогне да се почувствате по-добре. Канадският терапевт Морган Помелс препоръчва играта на своите пациенти като средство за успокояване на чувството на тревожност или свръхвъзбуда. Тя не използва Tetris по време на терапевтични сесии, а по-скоро го предлага като потенциален вариант за моменти, когато в ежедневието възникват тревожни спомени или образи. „Много хора намират това за наистина полезно. Особено хора, които имат визуален елемент към някои от симптомите, които изпитват, обръщайки се към Tetris и възможността наистина да се потопят в тази игра, дори само за няколко минути, им позволява да се чувстват малко по-сигурни и това наистина успокоява умовете им. И когато излязат отново на повърхността, те са в по-спокойно състояние и всъщност могат да направят равносметка на заобикалящата ги среда.”

Но Помелс предупреждава, че Tetris или друг вид инструмент за справяне не е заместител на посещението при терапевт. Холмс се съгласява с нейното мнение, като добавя, че хората, които страдат от натрапчиви травматични спомени, трябва първо да потърсят основано на доказателства лечение от здравен специалист. Въпреки че Tetris може в крайна сметка да се превърне в лечение, основано на доказателства, в момента се провеждат допълнителни клинични проучвания. В бъдеще изследователите се надяват да тестват дългосрочните ефекти на Tetris върху натрапчивите спомени, както и да разберат какво всъщност се случва в мозъка. В по-широк план те искат да видят дали Tetris е ефективен при намаляването на натрапчивите спомени, свързани с други състояния извън травмата, като разстройства, свързани със злоупотреба с вещества и депресия.

„Менталните образи могат да преследват хората в различни форми и мисля, че това е истинско научно предизвикателство на бъдещето“, казва Холмс. „Все едно да си физик преди няколко века. Току-що започнахме да виждаме звездите и планетите, и сега трябва да отидем да ги изследваме.“