Не пита какъв обществен статус имаш - убива и уважаваните, и оплюваните

Не пита колко пари печелиш - убива и бедни, и богати.

Не пита и дали си почтен - убива и честните, и подлите.

Не пита дали си на власт или в опозиция - убива и членове на управляващите, и активисти на опозицията.

Не пита дали си обичан или мразен - убива и обичаните, и презрените.

Не те пита вярваш ли в него, не вярваш ли, и досущ като гравитацията не задава тоя нелеп въпрос.

Ковид, обаче, е природа.

А природата е стихия.

Тая стихия е принудила хората да се организират така, че да не ги убива.

Така преди около 7 хиляди години в Месопотамия се създава държавата - за да пази човеците от разлива на двете велики реки Тигър и Ефрат, който ги е убивал. Едни е удавял, на други е наводнявал нивите и така ги е обричал на гладна смърт.

У нас държавата се провали.

Защото не би имало значение какво говори Мангъров, Чорбанов или който и да било друг, ако държавата беше способна да наложи истински мерки, а за онези, които въпреки мерките се заразят, да осигури адекватно лечение.

И да, някъде там стоят дебилите, които не спазват никакви мерки, защото "какъв вирус, бе?! това е измислица на американците!".

Но те са следствието, а не причината фийдът ни тук да е пълен с некролози.

Защото видяхме как хора умират на стълбите от лечими болести.

Това правителство е напълно лишено от всякаква легитимност да управлява тая криза.

Това правителство в разгара на тая Четвърта национална катастрофа даде 1 Милиард лева за бойни кораби, а днес се хвали с десетки милиони левове, дадени за модернизация на танкове.

Това правителство убива с безумното си бездействие и гешефтарство ежедневно нашите колеги, приятели, съседи, близки...

Жертвите са като на война, с единствената разлика, че тоя път са пощадени децата. И то не всички, защото пред очите ми малки деца останаха без родител заради неадекватно лечение.

И не, не лекарите са отговорни - те правят всичко възможно да спасяват животи въпреки това малоумно правителство и въпреки министъра на разкрасителните процедури.

Днес говорих с един от най-скъпите ми приятели, който ми припомни много важното правило - better safe than sorry.

Пазете се и дано подмине вас и близките ви.

Мой обичан приятел лекар всяка година ми пожелава за рождения ден нещо, което пожелавам тъкмо днес на всички, които четете:

- Да си жив, друже, че много народ си отиде здрав! А после ти желая да си здрав. Тея двете, ако имаш, всичко друго ще добиеш.

Вярвам, че ще дойде време отново да се прегръщаме и целуваме при среща.

Но дотогава трябва да се пазим сами, защото сме оставени на произвола.

Дотогава трябва просто да оцелеем.

Автор: Емил Джасим