Костадин Костадинов: Призовавам ПП-ДБ веднага да осъди безумните действия на американското посолство
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 2
"Възраждане" скочи срещу поздрав на американското посолството за Йордановден
Председателят на политическа партия "Възраждане" Костадин Костадинов отправи остра критика към американското посолство в България заради публикувана снимка на традиционното мъжко хоро в Калофер за празника Йордановден.
В своя профил във Facebook той написа: "Нищо свято не остана, братя! Накъде отива този свят?!? Американското посолство си позволи да поздрави българите със снимка от пияното, езическо, варварско, балканско, ориенталско, назадничаво, байганьовско, срамно ледено хоро в Калофер!!!!"
Костадинов отправи призив към управляващата коалиция "Продължаваме Промяната - Демократична България" да осъди действията на посолството и да потърси реакция от президента на САЩ Джо Байдън.
"Призовавам ППДБ веднага да осъди безумните действия на американското посолство и да се обърне към Бай Дърт за незабавна реакция! Все още имате време, гейс, т.е, гайс, Бай Дърт ще държи властта още цели две седмици. А после, когато Тръмп стане президент, ви предлагам направо да призовете за санкции срещу САЩ!"
Докладвай този коментар за нередност
×Дивак Турлак: “Драйфа ми се. От няколко години точно на шести януари по това време ми се драйфа. А сега ми се драйфа два пъти повече. Оная вечер гледах една комедия за Ботев. Днес ми се драйфа и заради гаврата с Ботев, драйфа ми се и заради гаврата с днешния празник. Драйфа ми се и заради българското знаме, което насветкани до козирката юнаци ще веят и ще газят в студената река. И точно тия ще ми пазят традициите. Те ще опазят точно две традиции. Едната е да се осветкат на талпи. Древнобългарска. Другата е да се издрайфат на традициите. Новобългарска. Аз сега ще ви разкажа как се пазят традиции. Когато държава и власт отричаха Бог и традиции. И навличаха с потури пияната пасмина да прави шоу за долари. И шоуто стана традиция. Когото раснах, кръст се не хвърляше. Бог нямаше. Зима е. Студ. Съмва се. Шести януари. ВОДИЦЕ. Не Богоявление. Как ще ти се яви някой, който го няма. Баба буди мен и сестрата. На печката чайник. Къщата ухае на липа. Мама и тати се стягат за работа. От стаята на дядо се носи аромат на леблебия с малко кафе. И бащикът влиза: - Айде с мен! До реката! Сестрата скача. Не знае какво я чака. Аз се влача като пребито пале след тях. Снегът скърца под краката ни. Стигаме реката. Бащикът се навежда и си мие очите. После сипва шепа вода по гърба си. И пръхти като кон. Анета се смее. Следващата шепа ледена вода е по моя гръб. Под пижамата. Бягам, а Анета се смее още по силно. После бяга и тя. Смее се баща ни. На терасата се смеят мама и баба. Подминавам ги и влизам в стаята на стареца. И той се смее. Целия мокър. Баба рано, рано се е погрижила да го освети. После нашите излизат, ние пием чай и тръгваме на училище. Снегът хруска под краката ни. Зима е. Богоявление. Бог нямаше. И никой не се гавреше с него. Просто пазехме нещо малко. Една троха, останала в паметта на родителите ни. Малко. Свято. Толкова свято и крехко, че чак страх да те хване. Святото, което сега тъпчат в реката под звука на гайдите и аромата на ракия. Патриотите. И пикаят. В потурите. И повръщат. В реката. От която трябва да гребнат вода. Чиста. За да измият греха. От душите си. За да видят Бог чисти... А Бог избяга. Вдън гори Тилилейски... И се гръмна. Това е.”
Докладвай този коментар за нередност
×русенеца: ходи се оплачи на митрофанова руски ибрик