Позиция на „Възраждане“ относно информация, разпространявана от някои медии, че българите в Украйна не желаят автономия

За нас от „Възраждане“ е пределно ясно, че въпросната инициатива пряко се контролира от украинските служби за сигурност, част от които припомняме, че е бил и настоящият министър на отбраната в кабинета Борисов 4. В представяната разработка под формата на подписка, сред подписалите се виждаме имената на хора, които и друг път са били ползвани. Например, когато българското Народно събрание подкрепи инициативата за съхраняването на Болградския район, същите хора бяха „активирани“. За една нощ те бяха събрани в телевизионно студио в Киев, намиращ се на 1200-1300км. от родните им места, за да обясняват „Как „малка“ България не трябвало да се меси в делата на Украйна.“, като на практика защитаваха ликвидирането на Болградския район, в който днес живеят десетки хиляди българи с българско самосъзнание.

Също така виждаме в подписката, че присъстват имената на хора, които са редовни „клиенти“ на украинската прокуратура. През последните години спрямо тях са извършвани редица проверки. Наскоро видяхме аналогични случаи и с български политици, чиито дела са поставени на „трупчета“ в прокуратурата от години. Даваме този пример, за да покажем, че както някои български политици са зависими, така и някои украински политици, подписали въпросното писмо, са също зависими. Сред тях има и държавни служители, получаващи държавни заплати от Украйна, което от части обяснява тяхната реакция. Предвид ситуацията в Украйна няма как да им се сърдим, че участват в подписка, защото разбираме, че те са притиснати от зависимости или от желание да запазят доходите си или и от двете.

Когато говорим за автономия, дори и да не е пълна, можем да разгледаме добрите примери. Например в Район Тараклия, Молдова, където също има българска общност, нашите сънародници ползват елементи на културната автономия и запазват националната си идентичност. Ние знаем, че когато в Украйна се е провеждал референдум за отделянето на държавата от СССР, в Бесарабия е проведен и втори референдум за учредяването на самостоятелен „Болградски национален окръг“, но тогавашните украински власти са пренебрегнали този референдум, а настоящите власти се преструват, че такъв не се е състоял и се надяват, че никой не помни.

Ние искаме българите в Украйна да имат права както българите в Тараклия. Разстоянието между двата града е само 20 км., но ги дели една граница и нашите сънародници в Тараклия са много по-свободни от тези в Болград. Например в Тараклия и района могат да гласуват в български избори, а в Украйна не могат. Може и да грешим, но ни посочете кога последно в Болград или в Измаил е имало българска избирателна секция? Искаме нашите сънародници в Украйна свободно да се възползват от правото си на двойно гражданство, а не да се налага да крият българското си гражданство, както е сега. Искаме равни права за тях, права като на сънародниците ни в Молдова.

Ще настояваме пред вече редовния кабинет Борисов 4, съставен от ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ, да настояват пред украинските власти за автономия на териториите, населени с българи в Украйна. Напомняме на редовното правителство, че всеки българин е национална ценност, и го призоваваме да си свърши работата като се погрижи за автономията на областите, населявани от наши сънародници в Украйна.

Искаме равни права за нашите сънародници с тези на украинските граждани, които имат унгарски или полски произход. Последните свободно заработват средства в Полша и никой не ги разглежда като сепаратисти. Защо това не може да се отнася и за нашите сънародници в Бесарабия? Нека си припомним последните инициативи, осъществени между президентите Зеленски и Дуда. Колко много се облекчи престоя на украински граждани с полски произход в Полша? Защо това да не се отнася и за нашите българи-тукани и българи-гагаузи от Бесарабия като идват в България? Видяхме, че дори двамата президенти разписаха договорености как полски държавни служители могат да работят на територията на Украйна в областта на правоохранителните органи. Защо това да не се отнася и за български държавни служители? Нека наши преподаватели да преподават български език в училищата там (сега е в много ограничен обем и винаги има оплаквания от дефицит на квалифицирани кадри), но не само това. Наши служители на правоохранителните органи също могат да подпомагат правоохранителните органи в Бесарабия в пътя им към евроинтеграцията, какъвто опит несъмнено нашите държавни служители вече имат.

В тази разработка на украинските служби се припомня за инцидента с поставянето на т.нар. „черен печат“ от страна на украинските власти спрямо председателя на „Възраждане“, което е крайно неудачно. Неблагодарно е да се говори за „враг“ на Украйна спрямо човека, дошъл да носи помощи. Не само това. Нелепо е да се хвалиш с поставянето на „черни“ печати на български граждани (а са ни известни поне още 4 случая през последните години), като се има предвид, че българските граждани, посещаващи Украйна, са поне 1000 пъти по-малко от украинските, посещаващи България. В международното право съществува принципа на реципрочност и ако трябва да се спази този принцип, би следвало българската държава да постави на минимум 5000 украински граждани подобен „черен“ печат. А още по-нелепото е, че този печат ще важи за всички страни от ЕС. Така че не е в интерес на инициаторите на подписката да припомнят този „злощастен“ инцидент – развитието му не е в тяхна изгода.