Ахмад Р. е само един от общо над 5300 души, евакуирани дотук от Кабул с помощта на Бундесвера. Мариам К. пък не е успяла да се качи на самолет на летището в Кабул.

Двамата разказват пред Deutsche Welle  своите лични истории.

„Ожених се в Мазар-и-Шариф в Северен Афганистан. Искахме да излетим по-рано, но всички полети бяха отменени. След това се записах в ELEFAND - онлайн портала на германското министерство на външните работи за германски граждани в кризисни региони. Оттам получих съобщение миналата седмица, че трябва да отидем на летището в Кабул", разказва Ахмад Р.*, софтуерен специалист от Южна Германия. 

"Няма да забравим този шок"

„На летището заварихме огромни тълпи, войници даваха предупредителни изстрели във въздуха. Не се решихме да се насочим натам с куфарите си. Затова на следващия ден взехме само раници и тръгнахме към северния вход на летището, каквито бяха указанията. Но улиците бяха препълнени, последните няколко километра трябваше да вървим пеша. Непрекъснато ни блъскаха и изместваха. Жена ми беше съборена на земята и загуби съзнание. За щастие един мъж помогна да я преместим встрани. Беше непоносимо горещо, поливахме си главите с вода.

Насочихме се към друг вход на летището, защото напливът при северния вход бе твърде голям. Там имаше американци, но те само викаха „Махайте се!" и заплашваха с оръжията си. Успях да намеря един германски войник и го попитах дали все пак не можем да минем оттам, тъй като северният вход е недостъпен, а жена ми вече няма сили - цял ден не бяхме яли нищо. Германският войник ни каза: „ОК, изчакайте малко, трябва да говоря с някого". След това обаче изобщо не се върна. Чакахме до 20 ч. в жегата, а за следващия ден вече нямах никаква надежда - никой не дойде да ни помогне, макар че разполагах с всички необходими документи. Никой не ни предостави никаква информация - само указанията да отидем на северния вход. Не исках да правим пореден опит да стигнем до летището, но жена ми смяташе, че трябва.

На третия път след 3-4 часа стигнахме до един друг вход на летището, където показах документите си на един афганистански войник. Той най-накрая ни допусна да влезем. Там за щастие имаше войници от Бундесвера, с които можах да говоря. Оттам нататък вече беше лесно - излетяхме първо за Ташкент, след което се отправихме към Франкфурт. Радвам се, че отново съм в Германия, но положението на моето семейство в Афганистан остава несигурно. А и скоро няма да забравя преживяния шок", споделя Ахмад Р.

"Истинска катастрофа"

Ето и какво разказва Мариам К.*, която работи като възпитателка в Касел: „Омъжена съм за афганистанец, имам дъщеря и съм бременна в шестия месец. Посетихме семейството на съпруга ми през юли и планирахме на 24-и август да се върнем с граждански полет в Германия - не очаквахме талибаните да превземат Кабул, и то за една нощ.

След това веднага се записахме в ELEFAND. В понеделник, на 23 август, разговаряхме с един много любезен господин от външното  министерство, който записа данните ни. Увери ни, че до два часа ще получим мейл с билетите, с които после да отидем на определено място на летището. Само че така и не получихме нищо - нито до два часа, нито два дни по-късно. В един момент все пак ни позвъни служителка от външното министерство, но не можела да ни каже нищо ново - положението със сигурността се било променило. Важното за нас било, че сме регистрирани и сме в списъка на чакащите. След това пак мина време без да получим никаква информация, дойде само един мейл, че заради положението със сигурността трябва сами да стигнем до летището.

Бундесверът изпълнява операция по евакуацията от Афганистан на германски граждани и местен персонал, работел за германски организации, и техните семейства

Така и сторихме, но това беше истинска катастрофа. Допускахме, че ще минем безпроблемно като покажем германските си паспорти, а трябваше буквално да се борим с тълпите - имаше и новородени, и ранени. Съпругът ми видя и една мъртва жена, както и друга, плачеща за мъжа си. Имаше и хора, изпаднали в безсъзнание - жегата беше ужасна. Стигнахме до американците, които обаче ни препратиха да вървим по-нататък, защото германците били там. Вървяхме още два километра до следващия вход на летището, но от германците нямаше и следа - затова се върнахме.

"Повече полети няма!"

На другия ден решихме да опитаме отново, след като получих от позната номера на един германец - не знам дали войник или дипломат. Попитах го дали може да ни помогне, щом сме в непосредствена близост до летището. Но той отговори: „Ще ви кажа направо - повече полети няма. По входовете е изключително опасно. Най-добре си вървете вкъщи". И ние си тръгнахме. Не знам какво ще правим оттук нататък. Не ни остава нищо друго освен да се надяваме, че все някога отново ще има граждански полети. Но надеждата ми не е голяма."

Само три часа по-късно в четвъртък атентатор-самоубиец се самовзриви сред тълпата от хора на летището в Кабул, а друг атентат беше извършен в самия град. Загинаха десетки хора, вкл. 13 американски войници. Последният засега самолет на Бундесвера излетя от афганистанската столица в четвъртък вечерта. 

*(б.ред.: Имената на двамата германски граждани от тази публикация са променени от съображения за сигурност)