Кихате, тежка хрема ви пречи да дишате, имате чувството, че кожата ви гори?

Не е грип, но това не бива да ви успокоява. Защото може да става дума за коварно заболяване, което е типично за ниските температури – т.нар. студова уртикария.

Най-общо заболяването може да се определи като появяване на отоци, зачервявания и уртики по тялото (уртиката представлява надигнато над нивото на кожата образувание със силно изразен сърбеж и чувство за парене), предизвикани от студа. Често проявата на този вид уртикария е съпътствана с хрема и запушен нос, в по-тежки случаи се стига до кашлица и задух.

Броят на пациентите с това заболяване бележи ръст през зимните месеци, обясни за “Труд” д-р Людмила Ранкова, специалист по дерматология и алергология в НМТБ “Цар Борис III” в София. “Пациентите непрекъснато са с носни кърпички, обикалят от лекар на лекар и търсят помощ”, каза тя.

През последните години тенденцията показва, че заболяването засяга все повече млади хора. “Докато в предишни години имаше повече възрастни, сега млади хора, межу 20 и 35 години, все по-често страдат от това заболяване”, обяснява д-р Ранкова.

В голяма част от случаите студовата уртикария може да предизвика негативен ефект върху качеството на живот на пациентите. Заболяването влияе на социалния живот на хората, отразява се върху съня им. В работата хората с това заболяване се чувстват по-отпуснати и сънливи. Появата на обриви също може да предизвика неразположение, допълва алерголожката.

Студовата уртикария може да бъде предизвикана от ниските температури през зимата, като особено опасни може да са простудните заболявания и вирусните инфекции, които също има вероятност да отключат заболяването.

Освен студа, други фактори, които могат да обострят студовата уртикария, са вредните газове, които се отделят от автомобилите, наличието на акари от домашен прах, домашните любимци. Кондензът, който се образува през зимата от дограмите или климатиците вкъщи, влияе негативно. “Всички тези външни фактори и тези в дома, работата или училището могат допълнително да усложнят заболяването”, казва д-р Ранкова.

Наличието на симптоми като зачервяване по откритите части на тялото и лицето, появата на уртики, запушен нос и лидивност на крайниците (зачервяване или поява на виолетово-лилав оттенък) са сигнал, че трябва да отидете при специалист, съветва д-р Ранкова. Диагностицирането става по няколко начина: чрез изследвания на кръв, кожно-алергични проби при алерголог и с кубче лед, което се поставя върху вътрешната част на ръката.

При някои пациенти студовата уртикария може да протече по-тежко, като в тези случаи тя се свързва и с болестта на Рейно (спазъм на периферните съдове на крайниците), както и усложнения в горните дихателни пътища, водещи до засилване на хремата и бронхоспазъм (задух).

Методите за лечение на студовата уртикария включват неспецифична имунотерапия (подкожни инжекции с лекарство, което повлиява общо върху симптомите на алергията, а не само върху определен алерген) и прилагането на антихистаминови препарати. Локални кортикостероиди и съвременни козметични продукти, които хидратират кожата и действат като бариера за предпазване от студа, също могат да облекчат студовата уртикария. В най-тежките случаи може да се предпишат съдоразширяващи медикаменти при спазъм на крайниците. Ефектът от терапията е много добър и е възможно пълно излекуване, ако тя се прилага в продължение на три-пет години през есенно-зимния период. Нужна е упоритост и постоянство, пояснява д-р Ранкова.

Превантивното лечение с имуномодулатори, които подсилват имунната система, също дава добри резултати, казва алерголожката и допълва, че тези медикаменти се пият по схема, като лечението с тях е добре да започне още от септември или октомври.

Съветът на специалистката е да не се подценява това заболяване, защото нелекуването му може да доведе до различни усложнения като астма и болест на Рейно.