Ето какво пише по този повод Ребека Менке в списание „Журналист“ – орган на Съюза на германските журналисти.

След като основният заподозрян направи признание, жестокото убийство на българската журналистка Виктория Маринова изглежда разкрито.

От досегашните заключения на следствените органи излиза, че тя е станала случайна жертва на сексуално престъпление, което не свързано с журналистическата ѝ дейност. Но различните тълкувания на това престъпление показаха ясно колко поляризирано е българското общество, пише в обширен репортаж списание „Журналист“ – печатен орган на  Съюза на германските журналисти, пише Дойче Веле.

След като в Германия беше задържан заподозреният извършител на престъплението, шефът на фракцията на ЕНП в Европарламента Манфред Вебер похвали "бързите и ефективни" действия на българските власти и изрази в Туитър пълното си доверие към тях. Критично настроените журналисти в България обаче не споделят това доверие, посочва авторката на репортажа - журналистката на свободна практика Ребека Нордин Менке от Лайпциг. Тя цитира двама от тези критици - разследващия журналист от "Нова телевизия" Марин Николов и репортера от сайта "Биволь" Димитър Стоянов.

Николов изразява съмненията си по случая, породени от това, че само часове след като е било открито тялото на убитата Маринова отговорните за случая следователи вече са изключили възможността деянието да е свързано с работата на журналистката.

Парливи въпроси

Стоянов пък подчертава, че има още твърде много неизяснени въпроси. Според него, престъплението трябва да се разглежда като предупреждение към всички разследващи журналисти. В тази връзка статията припомня аферата около  "Джи Пи Гейт" и разследването на "Биволь", свързано с обвинения за злоупотреби на европейски фондове и обществени поръчки. „Темата е твърде парлива, защото разследващите журналисти виждат връзка с най-близкото обкръжение на българския премиер Бойко Борисов“, се казва в статията на „Журналист“. Стоянов смята, че бездействието на българските власти по случая е допълнително доказателство за наличието на корупция.

Позицията на Европейския център за свобода на печата и медиите /ECPMF/ не е чак толкова категорична, но в изпратеното от него отворено писмо до премиера Борисов се казва, че "българското правителство е пропуснало възможността да засвидетелства силната си подкрепа за разследващата журналистика". В документа се настоява и за това правителството да осигури на репортерите такава среда, която да им позволява да вършат работата си „без да стават обект на опити за сплашване и заплаха“.

Освен със заплахите, критично пишещите журналисти в България имат и проблем с финансирането, твърди Нора Вехофситс от ECPMF. „Повечето медии се контролират от държавата или са притежание на едри предприемачи“, казва тя, посочвайки като пример Делян Пеевски, който контролира голяма част от българските медии. Вехофситс смята, че  финансирането на "Биволь" представлява изключение от този модел – тъй като сайтът се издържа от дарения и чуждестранни субсидии – например по линия на програмата #IJ4EU. „Като цяло обаче в България няма прозрачност относно финансирането на медиите“, се казва още в статията на „Журналист“.

България е на 111 място – между Боливия и ЦАР

След влизането си в ЕС през 2007 година България направо се срина в класацията на „Репортери без граници“ за свободата на печата в света. Докато през 2002 година тя бе на 38-мо място, междувременно тя заема 111-то място – между Боливия и Централноафриканската република, отбелязва специализираното издание на Съюза на германските журналисти.

Независимо от всички налични проблеми, репортерът от "Нова телевизия" Марин Николов не е съгласен с твърдението, че в България няма силна журналистика. Николов определя истинския проблем така: "Обикновено престъпниците не получават онова, което заслужават, а държавата е неспособна да се справи с тях."

В същото време Николов смята, че журналистите трябва да преустановят окопните си войни, ако искат да върнат доверието на обществото към медиите. Николов смята, че след бруталното убийство на Маринова допълнително са се втвърдили фронтовете в една битка, в която всички са губещи.