Когато телефонът на кмета на Рокафиорита звъни през октомври, човекът от другата страна на линията го информира, че един от служителите му е заразен с COVID-19.

Сърцето на управника "потъва" в петите му, пише Dnes.bg.

Рокафиорита е едно от най-малките села в Южна Италия. То е разположено дълбоко в горите на планината Калфа, а средната възраст на 187-те му жители е 60 години. Ако коронавирусът плъзне сред тях, селото може да бъде заличено от картата на Италия.

"Когато телефонът звънна, все едно удари гръм през слънчев ден", казва Концето Орландо пред The Guardian. "Когато втората вълна започна, за секунда си помислих, че този път ще бъдем заличени."

Миналата седмица италианското правителство въведе частичен локдаун, за да се бори с разпространението на коронавируса. Най-много внимание е насочено към големите градове като Милано и Неапол, но в цялата страна хиляди малки села се борят за оцеляване.

От 8000 села на Италия почти 70% имат по-малко от 5000 жители. 2000 имат по-малко от 1000 жители, а на някои места раждането на бебе е толкова рядко, че камбаните в селото бият, за да отпразнуват новината. Десетки от тези села са обявени за коронавирусни "червени зони" - което означава, че рискът от инфекция е особено висок и хората не могат да ги напускат или да влизат в тях.

"Демографията и опустяването вече е засегнало тези села преди COVID-19", каза Марио Алвано, генерален секретар на Националната асоциация на италианските общини в Сицилия. "Това са мънички села, които вече са били предопределени да се превърнат в призрачни места след няколко десетилетия. Там раждаемостта е 30 пъти по-ниска от смъртността. Сега COVID рискува да ускори гибелта им."

Салваторе Окино, роден и израснал в Рокафиорита, може би никога не е предполагал, че след Втората световна война ще му предстои поредното ужасяващо преживяване, но този път под формата на пандемия. Окино е жив паметник в селото, не само защото на 93 години е най-старият човек, който го обитава, но преди всичко - защото въпреки възрастта си, той продължава да се грижи за своите ниви.

"Притеснявам се", казва той. "Ако COVID ни удари силно, в Рокафиорита няма да остане никой. Сърцето ми плаче, когато се сетя за всички жертви, които сме направили, за да запазим това село живо. Сега можем само да се оставим в ръцете на Господ."

В най-малко четири региона COVID-19 вече е плъзнал из малките села, включително Галац Мамертино в Сицилия, което бе определено за червена зона на 1 ноември, след като 157 от 2400-те жители са дали положителни проби за вируса. Експертите са единодушни, че огнищата от този вид са резултат от непосредствената близост между гражданите, което е типично за социалния живот в тези райони.

"В малките села отношенията между роднини и приятели са интензивни", обяснява Тулио Престилео, лекар по инфекциозни болести в болницата "Бенфратели" в Палермо. "Тук разбирането, че приятел или роднина може да ни зарази, е много по-ниско, отколкото в големите градове. Често се смята, че изолираното местоположение на тези села само по себе си е форма на защита срещу пренасяне на заразата и че проблемът е градски. Ето защо, когато възникне огнище в тези села, предаването е по-широко разпространено."

След Втората световна война в Рокафиорита започва тенденция за обезлюдяване, тъй като много от жителите му заминават за САЩ в търсене на работа. През 2020 г. трима души издъхват и само едно дете се ражда в Рокафиорита.

Но феноменът не се ограничава само до селските райони - раждаемостта в цялата страна е на най-ниското си ниво от обединението на Италия насам. За първи път от 90 години италианското население е спаднало до около 55 милиона души, гласят данни на националната статистическа агенция. В световен мащаб Италия се нарежда само след Япония по отношение на дела на възрастните хора сред общото население. Резултатът е нарастване на броя на градовете-призраци, където по-голямата част от домовете са изоставени. В Рокафиорита 40% от къщите са необитаеми.

През годините, опитвайки се да реанимират тези малки градове, кметовете са възприели различни стратегии. Някои села отвориха вратите на свободни къщи за търсещите убежище. Други практически раздават изоставени домове на всеки, който иска да се нанесе.

Миналата година кметът на Самбука, което има население от 5000 души, получи над 94 000 имейла от цял ​​свят, след като публично обяви продажбата на изоставени домове за 1 евро. Самбука, в провинция Агридженто, също бе обявена за "червена зона" след 130 положителни теста и осем смъртни случая.

"Продажбата на домовете ни за € 1 беше символичен жест за връщане на хората в Самбука, защото селата са съставени от хора, а не от къщи", каза заместник-кметът Джузепе Качиопо. "Повярвайте ми, загубата на един човек в остаряващо малко село се усеща по-дълбоко тук, отколкото в градовете."

"Смъртта на един от нашите хора не е само число“, каза Фабио Орландо, председател на градския съвет в Рокафиорита. "Това е загуба на история, къща, която бива изоставена, и пътека, която е затворена и забравена завинаги."

За щастие засега заплахата от огнище в Рокафиорита е предотвратена. Неотдавнашното масово тестване на населението показа, че други заразени с COVID-19 няма.

На 4 ноември Рим определи Сицилия като "оранжева зона" - тя е изложена на висок риск, главно поради липсата на здравни заведения и легла в отделенията за интензивно лечение. Малките села и градове са платили най-високата цена за намаляване на разходите в здравната система на юг, където през последните години са затворени над 40 болници.

Най-близката болница с COVID отделение е на повече от 1 час и 40 минути от Рокафиорита.

От гледна точка на жителите на селото светлината в края на тунела изглежда далеч. Възрастните хора се надяват на ваксина. Но Салваторе Окино знае, че предстои дълга и трудна зима. Казва го по свой начин - чрез стихотворение. То разказва за това как се е променила Рокафиорита, как някога улиците са били тъмни, а сега са осветени и завършва така:

Ora vi saluto tutti, Buonasera / Chi sopravviverà lo vedremo in Primavera /"Сега се сбогувам с вас, добра вечер. С тези, които оцелеят, ще видим през пролетта"/