Вече цял месец дрънкат и се пазарят за постове. И нито веднъж не се чу думата „Народ“. Сякаш е прокажена

Какво ще се случи, ако телевизиите изолират – зад един кордон - политическото съсловие, поне за известно време.

Най-напред, качеството на въздуха значително ще се подобри, включително и в собствените им продукции, това е вън от съмнение.

Част от публиката, която ги напусна и потърси утеха в Тик Ток, примерно, има вероятност да се върне обратно при тях – стига да се увери, че боклука, който минава за политическа публицистика е разчистен, а новините са освободени от задължението да повтарят до втръсване словоблудствата на политиканите.

Това ще бъде спасително проветряване – сега хората от телевизиите сякаш не си дават сметка, че се злепоставят в същата степен, в която се злепоставят и ударниците на политическия бъбреж.

Има нещо наистина унизително в това покорно да излъчваш глупостите, които минават за политическо говорене, да приемаш за нещо нормално елементарните хватки, които си прилагат политическите опоненти, идиотската сапунка, която произвеждат.

И уличните кучета вече са наясно, какво следва след поредните избори – едно инфантилно театро, което ще бъде прелюдия към следващите. Всички пак ще са победоносно опулени срещу камерите, словесният им репертоар е предварително известен на публиката, с изключение на някои нови нюанси, неособено изобретателни, презират се откровено един-друг, изобщо – няма спасение от батака.

А и никой не го иска, публиката най-малко, защото като че ли окончателно е задръстена.

Тя беше започнала да придобива културата на активно участие в политическото битие – но и това приключи. Напъните през 2020 година не бяха плод на идеологическа несъвместимост, а по-скоро следваха позабравения повик от началото на 90-те години „Стани, да седна“ – „Стани ти, да седна аз“.

Какъв е мераклията за стола, беше без никакво значение, какво представлява той, какво предлага, колко са му силиците – никой не се интересуваше от това.

Онзи лозунг за „ставането“ може да бъде редактиран така „Стани, за да седне господин Никой“. По същество, публиката си имаше работа – така е и досега – с напълно анонимни властогонци, търгаши с власт, дори най-популярните лица си остават неясни, неубедителни в намеренията си. Силуети от Мъглата.

Затова и всичко, което изговарят е неясно и безплътно. И бездушно, разбира се. Хаврата, която представят – или по-скоро тя се самопредставя – за политика, няма Разум, за Душа да не говорим, зад нея не се вижда нищо - и затова и нищо ново и по-различно няма да последва, колкото и търпеливи да сме.

Фантазия са надеждите медийният кордон да доведе до някакво пречистване на политическите субекти.

Те ще си останат такива, каквито са си. Завинаги.

Вкусиш ли веднъж кръв, всичко друго ти се струва безвкусно. Канибализмът е отличителна черта на тукашната политика. Дори малоформатни партийки пристъпват в нея с очевидна кръвожадност. Те са си просто едни кърлежи, които смучат от опонентите си, без да се интересуват какви отровни примеси поемат. Те са си политически трупове, които симулират някакъв живот, нищо повече.

По телевизията някой говореше за рисковете пред политическата класа, ако хаврата продължава. Няма такива. Въпросната „класа“ ще продължава да си гние.

За съжаление, същото ще се случва и с Народа. Не се вижда някой изобщо да мисли за него. Той ще си остане зад един непробиваем кордон.

Вече цял месец дрънкат и се пазарят за постове. И нито веднъж не се чу думата „Народ“.

Сякаш е прокажена.

Гледат на Народа като на някаква неизбежна притурка – непривлекателна и ненужна.

Кеворк Кеворкян