Политиците напълно съзнателно се възползваха от основния закон, за да се превърнат в принцове по рождение

Българската политическа класа е в тотална криза от доста години - тя води страната по инерцията на некомпетентността си, не може да начертае нови, истински национални цели, не може да реформира, в крайна сметка - генерира скандал след скандал, отбелязва Петьо Цеков във вестник СЕГА.

По-лошото е, че играещите си на политика тотално се откъснаха от действителността, умножавайки до безобразие всички известни слабости на представителната демокрация. Връзката между избирател и депутат, например, тотално се скъса още преди години, когато конституцията ни прокламира, че "народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ". На практика тази липса на връзка между избиран и избирателите, този "свободен мандат", омъглява отговорността на "народните представители" - в български условия липсата на тази връзка ражда единствено безотговорност към суверена.

"Свободният мандат" казва, че народният представител е независим от поръченията на своите избиратели и в парламента действа по собствена съвест и убеждения. Свободният мандат прокламира, че хората не могат да търсят отговорност на депутатите дори тогава, когато те действат в ущърб на техните интереси.

През годините политиците напълно съзнателно се възползваха от недомислиците на конституцията, за да се откъснат още повече от избирателите, за да се превърнат в каста, в принцове по рождение и братя на боговете. Те надградиха "свободния мандат" с още един куп неразумни решения.

Липсата на отговорност пред избирателите отвърза ръцете на политическите централи, които усвоиха до тънкост практиката с "назначените депутати" - парашутисти, които се спускат на челни, избираеми места в листите на многомандатните избирателни райони. Вие сте роден в Габрово, живеете в София, но заставате начело на листата в Ловеч. От Дулово сте, сега сте софиянка - получавате първото място в Русе. Нямаш нищо общо с Перник, начело на листата си. На едни избори лидерът е водач в София, на други - в Пловдив. Конкурентният лидер също редува София с Пловдив и Варна.... Всички тези примери засягат настоящи, действащи депутати... Всички те са парашутисти, чиято връзка с избирателния район се ражда и умира в рамките на изборния ден.

Имаше депутат, който в рамките на три избора се появи като кандидат от три избирателни района. Улиците на областния център не можа да научи, камо ли проблемите на хора...

Възможността да се сложи на избираемо място човек, който не носи отговорност пред избирателите си позволи на партийците да слагат всякакви "Калинки" в челото на листите.

В САЩ кандидатите за Камарата на представителите са задължени да бъдат регистрирани избиратели в съответния щат, от който се избират. Този принцип не означава, че те трябва да бъдат жители на конкретен район, но изисква тяхната регистрация в съответния щат.

В изборите за Камарата на общините на Обединеното кралство кандидатите трябва да са регистрирани избиратели и да бъдат жители на този избирателен район. В изборите за канадския парламент кандидатите трябва да са избиратели, които са регистрирани в района, който ще представляват. Във френската система кандидатите за Националното събрание представляват избирателен окръг и често са жители на този окръг.

Защо не е редно да няма връзка между избирател и избранник?

В нашия вариант това води до липса на локална свързаност - местните проблеми стават чужди на избраника, това води до отчуждение между депутата и електората.

Следващият проблем е липса на доверие - избирателите обикновено предпочитат да имат представители, които са част от тяхната общност и разбират техните специфични проблеми. Ако депутатът не е регистриран избирател в района, това води до липса на доверие. Следва трети проблем - съмнения в представителството: още преди изборите избирателите са наясно, че избраникът им няма да бъде достатъчно ангажиран с интересите на района, а по-скоро ще се фокусира в национални или партийни въпроси. Естествено, следва ниска избирателна активност, която засилва непредставителността на избраниците.

Накрая имаме тотална трудност в комуникацията, абсолютно разминаване между избирателите и избранниците, алиенирана демокрация.

Парламентът прие в края на миналата година поредните промени в конституцията. Беше нанесена корекция на чл. 65, но не за да се регламентира по-здрава връзка на избирателя с избрания, а за да се разреши на хора с двойно гражданство да законодателстват.

Сред промените нямаше въпроси, които засягат връзката на депутатите с избирателите, и в това няма нищо странно - депутатите са заети да подобрят собствения си прочит за съществуването на демокрацията, който все повече се отдалечава от прочита на суверена. Нищо странно - древногръцката демокрация е просъществувала около 270 г. преди да се сгромоляса. Римската Република изкарва малко повече, не успява да се доближи до истинската демокрация и пада в жертва на Империята. Съвременният свят практикуваме демокрация само от 235 години, а ние, българите, - от още по-малко.

Това практикуване без мисъл води до засилване на всички традиционни слабости на демокрацията - бавното вземане на решения, изкривено влияние на мнозинството, тенденцията към контрол над общественото мнение. Липсата на контрол е пряка писта към мултиплициране на корупционните практики, а оттам и към цялостна неефективност.

Отчуждението на избирателите от демократичните процеси води до намаляване на участието в изборите и загуба на доверие в демократичната система. Ниската избирателна активност пък сваля легитимността на правителството и на демократичните институции. Недостатъчното участие на гражданите води и до неравенства и несправедливост в системата

А някои все още се чудят откъде дойде разцветът на новата крайна десница. Няма друг отговор - от слабостите на демокрацията.