Международни икономисти и български анализатори алармират за опасност от инфлация, загуба на паричен суверенитет и дългово натоварване при евентуално въвеждане на еврото

В София се проведе международна конференция, посветена на потенциалните рискове от приемането на еврото в България. Събитието, организирано по инициатива на евродепутата Рада Лайкова, привлече водещи икономисти, финансови експерти и представители на бизнеса, които споделиха критични анализи за бъдещето на българската икономика при евентуално присъединяване към еврозоната.

Форумът, който се състоя в Гранд Хотел Милениум, събра експерти с подчертано скептично отношение към общата европейска валута. Сред участниците бяха почетният професор по икономика в университета в Байройт и президент на Институт „Лудвиг фон Мизес" Торстен Полайт, икономистът и политически съветник в Германския Бундестаг Щефен Круг, евродепутатът Рада Лайкова и общинският съветник в Столичен общински съвет и икономически съветник на „Възраждане" Деян Николов.

Еврото - нестабилна система с множество недостатъци

Д-р Торстен Полайт представи аргументирана позиция срещу приемането на еврото в България. Немският експерт определи общата европейска валута като нестабилна фиатна система, която неизбежно води до инфлация, финансови кризи и задълбочаване на социалните неравенства.

"В условията на растящи съмнения относно бъдещето на Европейския съюз, съществува реален риск от разпад на еврозоната, което би поставило страната в опасно икономическо положение", категоричен беше професорът. Според неговата оценка, запазването на българския лев чрез валутния борд представлява далеч по-разумен подход предвид високия риск от финансова криза в еврозоната.

Печатането на пари и инфлационният натиск

Деян Николов насочи вниманието към проблематичните практики на Европейската централна банка (ЕЦБ) при управление на кризи. Той критикува политиката на безконтролно печатане на пари, която според него неминуемо води до повишаване на инфлацията и създаване на сериозни икономически дисбаланси.

Николов подчерта, че настоящата монетарна система на България с валутния борд и строгата фискална дисциплина осигуряват балансирано съотношение между брутния вътрешен продукт и външния дълг. В своето изказване той изрази категорично мнение, че недемократичната структура на еврозоната, където определени държави имат по-голяма тежест при вземането на решения, не предоставя никакви гаранции за бъдещото обезпечаване на икономическите и монетарните нужди на страната.

Европейски натиск и военна икономика

Евродепутатът Рада Лайкова представи анализ на текущите действия на Европейския съюз за отслабване на еврото. Като представител на „Възраждане" в Европейския парламент, тя информира, че полага усилия на европейско ниво за осигуряване правото за провеждане на референдум в България по темата за еврото.

"Новата линия на съюза е насочена към създаване на военна икономика, което ще повлияе особено силно върху държавите от еврозоната", подчерта Лайкова. По думите ѝ, централното пренасочване на капитали към военната индустрия и отбранителния сектор е основна цел на ЕС, като държавите в еврозоната ще бъдат по-засегнати поради липсата на паричен суверенитет и невъзможност да вземат самостоятелни финансови решения.

Лайкова обърна специално внимание и на плановете за въвеждане на дигитално евро, определяйки го като "опит за абсолютна централизация на финансовата система в ЕС и пълен мониторинг върху финансовите операции в бъдеще".

Уроците от германския опит

Щефен Круг, политически съветник по въпросите на еврото и федералния бюджет на парламентарната група на „Алтернатива за Германия" в Германския Бундестаг, сподели тревожни наблюдения от опита на Германия след отказа от националната валута. Той подчерта, че централното печатане на пари от ЕЦБ не подлежи на адекватен контрол и регулация.

"Печатането на огромно количество фиатни пари намалява стойността им и стимулира инфлацията в еврозоната. Наблюдава се и несигурност на инвестициите поради евентуални финансови кризи", заяви германският експерт. Круг беше категоричен, че трансферите на пари и фондовете в еврозоната увеличават корупцията и създават монопол върху финансовите капитали и потоци.

Не на последно място, немският икономист посочи, че еврозоната неминуемо увеличава дълговата тежест на държавите, които често са принудени да увеличават външния си дълг, за да покрият нарастващите разходи.

Загуба на суверенитет и неравностойно третиране

Участниците в конференцията обсъдиха задълбочено въпроса за загубата на паричен суверенитет, която би настъпила с приемането на еврото. Те изразиха притеснения, че ключови решения за инфлация, лихвени проценти и макроикономическа политика ще се взимат от Европейската централна банка без реално българско влияние.

На форума беше повдигнат и проблемът с неравностойното третиране на малките и големите държави в еврозоната. Като показателен пример беше посочен натискът, упражнен върху Гърция по време на дълговата криза – ситуация, която потенциално би могла да се повтори и с България при определени икономически обстоятелства.