Тошко Йорданов (в средата) задава тона, с който говорят и сподвижниците му

Толкова свикнахме с компроматите, нападките и грубия език в политиката, че трудно нещо може да ни скандализира. Така се получава, защото с умножаването на скандалите обществеността обръгва и спира да реагира. Най-много да избълва порция безсилни проклятия по адрес на политиците, а по-често се задоволява само с цинични коментари.

В 46-ото народно събрание лошотията в политическите нрави изкачи нови върхове, пише Людмил Илиев във вестник Сега

Цяла България гледаше как централната институция на републиката заприлича на зоопарк, в който животните са пощурeли заради буреносно време. Не се намери дреболия, по която депутатите да не се проявят в най-лошата си светлина. Част от публиката им се присмиваше, други се гневяха. Като теглим чертата обаче, историята на 46-ия парламент е по-скоро пределно тъжна. Както той, така и също толкова краткотрайният му предшественик започнаха с големи надежди за възраждане духа на парламентаризма, който беше силно залинял под ботуша на ГЕРБ. Вместо обаче да стане по-добре, всичко се получи дори по-лошо от обикновено – ако перифразираме някогашния руски премиер Виктор Черномирдин.

Виновни за настоящото положение има колкото си искаме. Заслужава си обаче да се отбележи специално “Има такъв народ” (ИТН). Не по друга причина, а защото формацията на Слави Трифонов излезе на политическата сцена под аплаузите на зрителите, които очакваха нещо различно и по-добро. Е, нещо различно получиха, но нещо по-добро – определено не.

Лошите впечатления от политическото поведение на шоумените се трупат, откакто те пробиха в парламента. В 45-ото народно събрание например зам.-шефът на ИТН Тошко Йорданов обяви депутата от ГЕРБ-СДС Росица Кирова за „съдружник с косовски наркобос”. „Честито, хора! Да ви е жива и здрава!”, обърна се насмешливо тогава Йорданов към бившите управляващи под аплодисментите на съпартийците си. Два дни по-късно му се наложи публично да се извинява, че е говорил такива неща. Оправда се, че е бил подведен от непроверена медийна информация.

В 46-ото народно събрание обаче продължи редовно да гази през просото. В края на юли „Демократична България” и ИБГНИ пробваха да притиснат хората на Трифонов, за да ги направят по-сговорчиви при преговорите за правителство. В отговор Тошко Йорданов обвини в интелектуална кражба служебния министър на финансите Асен Василев, когото другите формации си бяха харесали за редовния кабинет. От атаката срещу Василев не произтекоха никакви последствия за самия него – само паднаха рязко шансовете да се постигне договорка между ИТН, ДБ и ИБГНИ. Така остана впечатлението, че гръмовните обвинения на Йорданов са били просто компромат за моментна политическа употреба.

Ако искаха да поразровят бельото на министъра, сценаристите можеха да се фокусират върху съмненията около бившата фирма на директора на НАП Румен Спецов, когото Василев протежира. За него обаче си замълчаха.

А какво да кажем за аферата с Татяна Дончева, която, общо взето, бе създадена и промоцирана от ИТН? Една неделя Йорданов изтърси по националното радио, че Дончева е опитала да купи политическа подкрепа от депутат от партията. От ГЕРБ само това и чакаха – босът им Бойко Борисов се нахвърли стръвно, за да разпали огъня на скандала. И когато няколко дни по-късно дойде часът на истината, в който сценаристът трябваше да потвърди историята, последва и поредното разочарование. В партийната медия ТВ 7/8 изникна депутатът Радостин Василев, който надълго и нашироко заразказва за някакво листче с числото 500К върху него, което Дончева размахвала, докато водели конфиденциален политически разговор. И толкова. Нито грам доказателство за тезата за подкупа, освен факта, че срещата между Василев и Дончева се е състояла. Показателно беше, че самият Василев упорито отбягваше да говори за подкуп – адвокат е, все пак, и оттогава е бил наясно, че историята отива към съда.

Нещата съвсем пожълтяха, когато наскоро в интернет изтекоха снимки, на които се вижда, че главният прокурор Иван Гешев общува по телефона с пиара на Бойко Борисов Севделина Арнаудова, докато участва в парламентарно обсъждане за съдбата на специализираните съдебни органи. Радостин Василев, споменат по-горе, също публикува във Фейсбук такива фотоси от друг ъгъл с коментара „Пълен срам!”. Връзката между шефа на държавното обвинение и пиара на бившия премиер в такъв важен дебат е, меко казано, обезпокоителна, няма спор по въпроса. Но това, че Василев заедно с другите депутати, публикували снимки – Явор Божанков (БСП), Николай Хаджигенов и Арман Бабикян (ИБГНИ), се правят на папараци в парламента, е също притеснително.

А да не забравяме и склонността на сценаристите към откровено грубиянско поведение. Може и да се вписва в едно тв шоу, но в пленарната зала на парламента оставя потресаващо впечатление. Най-пресният пример – Тошко Йорданов, недоволен от председателя на Народното събрание Ива Митева (излъчена от собствената му партия) заради едно гласуване, грубо я нападна: „Имаше кворум, проверихте го, имаше мнозинство, с което се прие предложението, и вие си позволявате кое кога да приемаме! Ако ви се прибира, прибирайте се!” На следващия ден по-късно нагруби и Росица Кирова, водила предното пленарно заседание, като я обвини в „тотална некадърност”. Вероятно е сметнал, че за подобно твърдение няма да му се налага отново да й се извинява.

Въобще цялото поведение на ИТН по-скоро напомня за жълтите медии у нас, отколкото за политическа партия. Пускат компромати, които после изтеглят с извинение или удобно забравят; разпространяват скандални информации, за да уязвят и злепоставят някого, с когото враждуват; употребяват груб и понякога дори циничен език. Изглежда, навиците, които са придобили като медийни личности, сработват автоматично и в новата им среда. Вярно, родната политика е място за хора с дебели кожи, които не си поплюват (освен върху противниците си). От ИТН, която заема водещо място в постгерберските парламенти, хората обаче очакваха друго. Очевидно няма да го получат.