Размерът на обезщетенията при катастрофи отново е гореща тема в застрахователния сектор.

Асоциацията на застрахователите в България и Гаранционният фонд представиха наскоро проект на методика за точно определяне на компенсациите за пострадалите и близките на жертвите на пътя. Подобно на методиката за въвеждане на системата Бонус-малус при определяне на размера на застраховката "Гражданска отговорност", която така и не е заработила, ще станем свидетели на поредни ожесточени спорове, пише в. Сега.

Гилдията на адвокатите вече се обяви срещу предлаганата тарифа на обезщетенията при смърт или травми на пътя. Застрахователите обаче твърдят, че новите критерии са по-справедливи, защото обективно оценяват щетите и страданията на пострадалите при катастрофи.

Факт е, че в България масово практиката на съдилищата е при пътно-транспортно произшествие (ПТП) със смъртен случай да присъждат компенсации единствено за неимуществени вреди, т.е. компенсации за болките и страданията, които понасят близките на загиналия. За разлика от имуществените вреди, те не се доказват с документи и фактури за направени разходи. Единствено от убедителността на защитника и преценката на съдията зависи каква сума ще бъде отсъдена. 

А статистиката показва, че през последните години размерите на тези обезщетения прогресивно растат - за последната година средното обезщетение надхвърля 95 000 лв. На този фон преди година Върховният касационен съд излезе с решение, което още повече отвори вратата за тези, които имат право на компенсации при смърт на близък - освен съпрузи, деца и родители, претенции за обезщетения може да предявяват братя, сестри, баби, дядовци, внуци и дори всеки, който може да докаже, че е бил тясно емоционално свързан със загиналия. При което застрахователите алармираха, че ако не се поставят ограничения на сумите, задължителната застраховка "Гражданска отговорност" може да скочи до 1000 лв.

Затова и основна цел на методиката, за която настояват застрахователите, е да вкара обективни критерии за определяне на размера на обезщетенията, с която съдилищата да се съобразяват.

На първо място в методиката се въвежда ясно разграничение между имуществени и неимуществени вреди.

Имуществените вреди са разходите, направени за лечение и възстановяване, загубата на доход при инвалидност, а при смърт - и издръжката на семейството. Всички те се доказват с документи, а издръжката се определя от актюерски разчети на базата на това какви доходи е получавал загиналия и на каква възраст са децата, останали сираци.

Неимуществените вреди пък компенсират емоционалните страдания от травмите при преживяната катастрофа, а в случай на смърт - страданията на близките на загиналия. Новото тук е, че се въвежда точкова система за оценка на всяко едно телесно увреждане в резултат от катастрофа. Екип от лекари с практика като вещи лица в съдилищата са оценили в просторни таблици колко точки носи всяка травма - медицинска и психологическа, като максималният им брой е 200. Авторите на методиката предлагат една точка да се остойностява на една минимална работна заплата и точно тази стойност вероятно ще предизвика доста дебати.

От следващата година минималната заплата е планирано да се вдигне на 610 лв. и ако методиката бъде приета в този си вид, максималното обезщетение за болките и страданията на пострадал в катастрофа със сериозна политравма би се оценило на 112 000 лв. Към тази компенсация обаче, според методиката, ще се добавят и всички претърпени материални щети - разходите за лечение и възстановяване, както и загубата на доход вследствие на временна нетрудоспособност или процент инвалидност.

При смъртните случаи методиката не предвижда точкова система на оценяване, а конкретни суми, с които да се компенсират болките и страданията на най-близкия кръг роднини - съпрузи, деца и родители. За всички останали с право на обезщетение остава да се прилага сегашната разпоредба в Кодекса за застраховане - обезщетение с лимит до 5000 лв.

В новата методика за компенсациите на най-близките на загиналия в катастрофа се въвеждат три типа обезщетения:

- за основна неимуществена вреда, за особена вреда и за вреди от изключителен характер. Предлага се за съпруг или за партньора, който е съжителствал на съпружески начала с починалия, обезщетението да е от 40 000 до 60 000 лв., като размерът зависи от продължителността на съвместния живот. Фактическото съжителство на съпружески начала трябва да е продължило поне една година, като това обстоятелство се доказва чрез една и съща адресна регистрация.

От 50 000 до 60 000 лв. се предлага да бъде обезщетението за всяко непълнолетно дете, останало сирак, а от 30 000 до 50 000 лв. - за децата над 18-годишна възраст. За почернените родители, включително и осиновители, лимитите са от 40 000 до 60 000 лв.

Т.нар. "особени неимуществени вреди" позволяват тези лимити да бъдат надхвърлени при определени случаи. Например при смърт на единствен родител непълнолетното му дете може да получи 50% повече от фиксираната 60 000 лв. компенсация. Ако детето е над 18 г., добавката е 25%. При смърт и на двамата родители пък обезщетението за децата може да нарасне със 70% повече от фиксирания лимит. Подобни надхвърляния на лимитите се предвиждат и при смърт на единствено дете - с 25%, и смърт на бременна жена със загуба на плода - с 15 000 до 30 000 лв.

В категорията "вреда с изключителен характер" се имат предвид крайно тежки, необичайни обстоятелства, които са предизвикали изключително страдание на близките на загиналия. Тук застрахователите дават пример с баща, принуден да наблюдава смъртта на сина си. Методиката предлага в подобни казуси обезщетението за болки и страдания да се завиши с още 25%.

Семейството на загиналия при катастрофа освен за компенсации за емоционалните страдания може да претендира и за обезщетение на материалните вреди, които понася. Тук основният измерител е какви доходи е имал починалият, като се взимат предвид само доходите от труд от последните три години.

И тъй като страната ни трайно се е закотвила на дъното по доходи и стандарт на живот в Европа, в масовия случай пострадалите семейства няма как да получат голяма издръжка. Особено ако загиналият е бил безработен.

Всъщност целта на новите правила, които се опитват да наложат застрахователите, е именно да се завиши тежестта на имуществените обезщетения за сметка на все по-нарастващите неимуществени, които отсъждат съдилищата. 

Адвокати и организации на пострадалите при катастрофи приемат методиката и всеки опит за административно определяне на обезщетения крайно негативно. "Методиката намалява с поне три пъти обезщетенията, които към момента определят съдилищата", казва Владимир Тодоров от Асоциацията на пострадалите при катастрофи. Ниските доходи приживе осъждат на още по-голяма бедност децата на жертвите на пътя, докато богатите ще са привилегировани, смята Тодоров. И пита за какви материални щети да претендират родители на загинало при катастрофа дете, след като то няма доход?

Според застрахователите обаче именно това е справедливият подход - обезщетението да се получава за реално направени разходи и изчислими загуби, вместо съдът да отсъжда субективно, без никакви доказателства, суми за стотици хиляди левове. "С въвеждането на методиката ще се избегнат субективизмът и дисбалансите, които се получават при обезщетенията в различните съдилища. В момента за едни и същи случаи неимуществените вреди варират от 80 хил. до 150 хил. лева", посочи Константин Велев, председател на Асоциацията на застрахователите. Според него методиката ще създаде предвидимост какво могат да очакват и застрахователите, и пострадалите лица, и техните близки.

Големият въпрос обаче е дали съдилищата ще се съобразят с подобна тарифа на обезщетенията. От близо година в Кодекса по застраховане е въведен лимит от 5000 лв. за обезщетенията за болки и страдания на далечния кръг роднини на загинали при катастрофа. Тази законова разпоредба обаче не работи. Вече няколко съдилища в страната отсъдиха далеч по-високи компенсации за сестра и брат на загинали на пътя. В тези случаи съдиите посочват, че определят обезщетението според общия принцип на справедливостта, а поставянето на лимити е в противоречие с правото на ЕС и Закона за задълженията и договорите. Други цитират Директива 2009/103/ЕО, според която минималната застрахователна сума по "Гражданска отговорност" е 1 млн. евро за пострадал и 5 млн. евро за събитие. Методиката, която трябва да бъде приета с наредба, все пак ще стане задължителна за застрахователите, които също към момента имат различна практика на определяне на обезщетенията.

От 4480 лв. за лека травма на главата до 323 337 лв. при смърт след катастрофа

На първото представяне на проекта на методиката нейните автори - наетата от Гаранционния фонд консултантска фирма HLB България, дадоха примери от съдебната практика, с които искаха да покажат, че след прилагането на методиката пострадалите при катастрофа биха могли да получат по-големи обезщетения. Единствено при смърт компенсацията за близките е по-ниска. Според адвокати обаче тези примери са специално избрани, за да тушират недоволството.

Лека травма

Събитие от 2018 г. на 75-годишен мъж с охлузни рани на главата (2 точки), гръден кош (5 точки) и гръбначен стълб (1 точка)

Неимуществени вреди по методиката - 4480 лв.

2+5+1=8 точки; Стойност на 1 точка = МРЗ за 2020 г. = 610 лв.

Имуществении вреди - 0 лв.

Изплатено обезщетение от застраховател - 2000 лв.

Тежка травма

Събитие от 2015 г. на 31-годишен мъж

Ампутация на лява ръка 

Неимуществени вреди по методиката - 73 200 лв.

120 точки; Стойност на 1 точка = МРЗ за 2020 г. = 610 лв.

Имуществении вреди - 168 041 лв.

Годишен доход 14 000 лв., 60% неработоспособност. Еднократно обезщетение по методиката - 168 041 лв.

Общо обезщетение по методиката 235 241 лв.

Изплатено обезщетение от застраховател - 150 000 лв.

Политравма

Събитие от 2014 г. на 20-годишен мъж

Ампутация на ляво ходило до ниво 1/3 подбедрица (150 т.), открито счупване две кости дясна подбедрица (30 т.), мозъчно сътресение (10 т.), контузия гръден кош (1 т.), три разкъсни рани - глезен (3 т.), гръб (3 т.), глава (3 т.).

Неимуществени вреди по методиката - 112 000 лв.

200 точки; Стойност на 1 точка = МРЗ за 2020 г. = 610 лв.

Имуществении вреди - 198 080 лв.

Годишен доход 14 000 лв., 60% неработоспособност. Еднократно обезщетение по методиката - 198 080 лв.

Общо обезщетение по методиката 310 080 лв.

Изплатено обезщетение от застраховател - 250 000 лв.

Смърт

Събитие от 2018 г. на 49-годишен мъж

Наследници: съпруга, дъщеря на 7 г. и син на 3 г.

Неимуществени вреди по методиката - 180 000 лв.

По 60 000 лв. на тримата наследника

Имуществении вреди - 143 337 лв.

Годишен доход 24 000 лв. Издръжка по актюерски разчети: съпруга - 27 686 лв., син - 63 997 лв., дъщеря - 51 694 лв.

Общо обезщетение по методиката 323 337 лв.

Изплатено обезщетение от застраховател - 340 000 лв.