Миналата седмица спряха да излизат два вестника – „Монитор” и „Политика”, а една информационна агенция – „Фокус” и нейните радиостанции из страната са в процес на разделяне и закриване

И трите издания са дългогодишни, а причините за закриването им са различни, пише Иван Бакалов в E-vestnik

За „Фокус” – обединяващ информационна агенция и радиостанции из цялата страна – случаят е ясен. Създадена и управлявана години наред от основателя си Красимир Узунов, след неговата смърт агенцията го закъса. Журналистите там никога не са били високоплатени, не се е изсипвал дъжд от пари от мощен благодетел. Узунов намираше начин да осигурява финансиране при всяко правителство, винаги имаше договори „за информационно обслужване” с министерства и институции, и успяваше да запази информационна обективност без да се унижава с прекалено обслужващи и тенденциозни публикации и новини. Оставил е и някои дългове и ипотеки на имоти, които правят конгломерата от местни радиостанции и агенция трудни за продаване. Те ще си сменят собствениците на части.

Съвсем друг е случаят с „Монитор” и „Политика”. Те, като част от вестниците на Пеевски, от януари миналата година имат нов собственик, мощен издател, притежаващ няколкото телевизионни канала на Нова тв и „Диема”, музикалната телевизия „Меджик”, радио „Войс”, сайтове като vesti.bg, поща abv.bg и цяла група сайтове около тях, група списания – „Ева”, „Форбс” и др. И най-важното – новият им собственик „Юнайтед груп” със седалище в Нидерландия, е собственик и на „Виваком”, телекомуникационен гигант и доставчик на интернет услуги и телевизия. Това е най-големият медиен конгломерат в България. И той е решил да се отърве от два вестника, които досега е издържал цяла година след купуването им на пълна загуба. Също и от сайтовете им, които са напомпани като трафик преди да ги продадат на новия собственик.

Всъщност само луд инвеститор би издържал повече от година всекидневник, чийто печатан тираж е около 1300 броя дневно, от които се продават около 700. Седмичникът „Политика”, отначало вестник, а после наричан списание, защото мина на по-бяла хартия, се печаташе в още по-малък тираж и се продавашe още по-малко. Това всъщност са ниски тиражи и за книги, не за всекидневник и седмичник.

Каква е причината за този упадък на двете издания?

Те са със символични тиражи от години. Били са на пълна издръжка от предишния издател Делян Пеевски. Главната им цел е била да слагат пропагандни заглавия, които да се виждат отпред на сергиите за вестници. Няма икономически смисъл, печалба. Загубата е оправдана с чиста пропаганда, нещо като разпространение на плакати по будките. Пеевски е успял да продаде тези губещи издания на „Нова броудкастинг груп”, като вероятно ги е обвързал с продажбата на „Виваком”, към която компания също имаше отношение.

И така, новият чужд собственик от януари миналата година издържа двете издания, които смениха тона и станаха още по-нелепи в опит да се покажат като сериозни издания.

Сюжетите и заглавията им отпреди година назад бяха доведени до гротеска. Сякаш авторите им живееха в измислен паралелен свят (виж илюстрациите). Някакви непрестанни разкрития за пъклени планове на олигарсите Цветан Василев, Божков, Бобокови, преди това Огнян Донев, Любомир Павлов и всички мишени на Гешев и Борисов.

Сюжетните линии на „Монитор“ са едни и същи години наред, и се натрапват като лозунги от първата му страница.

Специални издания като книжки се разпространяваха с вестниците, в които зле съчинени истории, които да приличат на разследване, трябваше да убедят читателите, че Пинокио (както наричат Христо Иванов), Лозан Панов и Черния лебед (съпругата му), заедно с изредените олигарси са главното зло на България, което се бори с доблестния бизнесмен и политик Пеевски и храбрия главен прокурор Гешев.

Години наред вестниците „Монитор” и „Телеграф” излизаха с портрет на Борисов на първа страница и цитат от него, с новина как решава проблемите на България. Като някакъв стенвестник с потрети на „наша гордост”.

Някой ще се запита защо „Телеграф” продължава да излиза, след като беше същият стенвестник? Причината е, че все пак не е на загуба. Години наред се е продавал на половин цена от другите вестници и поради това постигна по-голям тираж, който и в момента е около 50-60 хил. през седмицата. Не на последно място и заради авторитета си на жълт вестник с голо момиче на трета страница. И до снимката му нелепо публикуваха институционални новини от парламента, министерски съвет, министерства. Тюрлю гювеч.

Какво може да се очаква на вестникарския пазар след поредното логично закриване на издания?

Проблематични са „Труд” и „24 часа”. Техните тиражи в момента са 15 - 18 хил. през седмицата, от които се продават между 50 и 70%, според деня. По време на ковид кризата бракът е стигал и до 90% в някои дни. По правило „Труд” е с малко по-малък тираж. Но той пък има предимство – може да прерасне в седмичник, както се случи със „Стандарт” и „Сега”. Докато това не може да стане с „24 часа”, тъй като издателят му има и седмичник „168 часа”.

Положението с всекидневниците е проблематично. Например дори по-тиражният вестник от пресгрупата „България днес” (около 30 хил. печатан тираж) от няколко дни предлага лотария сред читателите си – ще дава седмично по по един ваучер за плащане на ток 150 лева.

Библейски казано – „По заглавията ще ги познаете”. Те издават кой ги издържа и кого се напъват да обслужват.

Но смисълът от много от тези вестници става все по-малък и съществуването им става все по-трудно при тройното поскъпване на вестникарската хартия в последните два месеца. Ако останат като сайтове, приходите им няма да покриват големи редакционни екипи. Пак ще трябва да са на издръжка, освен да останат с една шепа хора и да преписват новини, с което ще продължат да потъват и сайтовете им.