Колко струва детският живот?

Самият въпрос звучи нелепо. Защото животът няма цена, още повече това важи за детския. Но обстоятелствата налагат той да бъде зададен, пише Силвия Николова в Монитор.

Причината - административни врътки някак си негласно налагат ограничения, когато иде реч за лечението на деца в чужбина. Както е известно, като цяло Фондът за лечение на деца не се скъпи, отпуска милиони всяка година за прегледи, изследвания, консултации и операции на малчугани и тийнейджъри. Оказва се обаче, че ръководството му се скъпи за дребни разходи. Защото какво са някакви 12 000 лева за плащане на преводачите, при положение че въпросната институция щедро и с основание харчи несравнимо повече в името на здравето на българските деца.

Преводачите, които са на граждански договори към фонда, не са получавали парите си вече половин година, при положение че те следва да им се превеждат към 30-о число всеки месец. Оправданието: уточняват се административни подробности, като например как да им се удържат данъците.

По този въпрос има конкретни междудържавни разпореждания, с които следва ръководството на фонда „Център за лечение на деца в чужбина“ да е запознато, при положение че са му делегирани права да работи прецизно, ясно, точно, в срок и в интерес на здравето и живота на българските деца. Място за тълкуване тук няма. Има нормативна уредба, в която разписаните положения са понятни дори за хора, които не са юристи.

Няма обаче съчувствие към родителите и към самите малки пациенти, оставени в чужда държава без помощник, какъвто се явява техният преводач. Засега имаме само единични случаи, в които хората отказват да работят без заплащане, но както е тръгнало, ако не им се изплатят средствата до края на месеца, може да се окаже, че няма да има кой да превежда на пациентите и техните придружители. Действително ръководството на фонда има резервен вариант, както само твърди, да ползва преводачите на болниците.

Болниците с преводачи на български език в Европа обаче се броят на пръсти. Освен това те се занимават само с устния превод. В същото време центърът „Фонд за лечение на деца“ по правилник има задължението да осигурява не само преводачите, но и логическа и административна подкрепа на място. Макар и да получават само по 25 евро на час, което е под най-ниската тарифа за страните от Европейския съюз, преводачите там работят много повече от 4-те часа по договор – показват маршрути на придружителите, пазаруват с тях, когато се наложи, на разположение са на телефона денонощно. Те са техните уши и уста в непознатата страна.

Следва ли заради елементарни административни неуредици върху родителите на болните деца да бъдат струпани още куп проблеми? Това е въпросът, над който ръководството на фонда следва да се замисли. И да вземе решение в полза на пациентите и придружителите, за да докаже, че оглавява институция, която се ръководи от хуманността.