Чувствал ли си се някога нещастен, отхвърлен и отчаян?

Така, сякаш целият свят ти е обърнал гръб и всички те сочат осъдително, а хората се държат сякаш те превъзхождат... Възможно е и сам да си се поставил между тези стени. Но да, да се чувстваш безползен, е най-неприятното нещо, което можеш да си причиниш. Особено когато се случва заради изкривената представа на другите, а ти я стоварваш върху себе си. Казват, че мнението на хората зависи от твоите действия, но понякога не е точно така. На този свят винаги ще има хора, които не са достатъчно осведомени и такива, които ще са по-осведомени от теб. Да поемаш критика от някой, който не те познава, е като да оставиш турист да те упътва за място, което ти познаваш по-добре, пише Рая Тошева в Dama.bg

Прочетете следващите редове и се научете да се цените!

Притча за пръстена с истинска стойност

Веднъж един мъж се спрял при един мъдрец и му разказал колко нещастен се чувства и че не иска да живее повече. Всички около него му повтаряли какъв глупак и нещастник е. Помолил мъдреца за съвет. Мъдрецът му хвърлил бърз поглед и обещал на човека, че ще му помогне, но само след като двамата свършат някаква задача. Младият мъж усетил горчилка, защото отново се почувствал отхвърлен и маловажен, но въпреки това решил да помогне на стареца.

Удовлетворен от отговора на човека, мъдрецът поставил красив пръстен на ръката му. Условието било пръстенът да бъде продаден, тъй като мъдрецът трябвало да изплати стар дълг. Инструктирал младежа да вземе кон, да отиде на пазара и да продаде пръстена за възможно най-голяма сума.

Мъжът отишъл на пазара и започнал да предлага пръстена. Хората се интересували от бижуто, но щом чуели цената му веднага се отказвали. Някои се смеели в лицето му, други му обръщали гръб. Намерил се един господин, който спокойно и любезно му обяснил, че пръстенът е твърде скъп и може да му поиска двойно по-ниска цена.

Младежът се сетил за заръката на мъдреца да не продава пръстена на по-ниска цена и продължил да го предлага. Минали стотици хора, но никой не го купил. Завърнал се младият мъж при стареца и обяснил, че никой не искал да купи пръстена, защото той не струва дори една сребърна монета.

„Мило момче, а дали не трябваше да провериш колко струва този пръстен преди да се опиташ да го продадеш? Кой би могъл да знае по-добре, освен златар?“ Инструктирал го отново да отиде до златар, който да определи цената на пръстена, а след това да се върне при него без да го продава. Отишло момчето при майстора и за негова голяма изненада цената, която дал той била много висока. Златарят искал да го откупи и за повече, но му било нужно време.

Младежът се завърнал шокиран при собственика на пръстена и му разказал цялата история. Старецът го погледнал и се усмихнал: „Помни, мое мило момче! Ти си точно толкова ценен и уникален, колкото е този пръстен. Истинският експерт ще разпознае това. Защо си губиш времето с хора, които дори нямат представа какво съкровище си?“

Много често оставяме хора, които изобщо не ни познават, да осъждат и определят характера и постъпките ни. Често това е резултат от невежеството им. Не оставяй друг да определя цената ти. Ти вече я знаеш!