Остават 6 дни до Рождество!

Напук на разбирателството и съгласието, и съвсем наопаки на опакото, поехме отново в усукания от 25 години дебат за пенсионното осигуряване и прословутата пенсионна реформа в България. В писмо до президента, премиера и Народното събрание шест професионални организации предупредиха, че промените в социалното осигуряване, които допускат пренасочване на пари от частните пенсионни фондове към Националния осигурителен институт, застрашават капиталовия пазар.

Стана тя, каквато стана! Оказва се, че парите за пенсиите могат да заплашат националния пазар на ценни книжа и други безценни хартийки, които се наричат акции, облигации и т.н. Каквато ни е пенсионната реформа, такъв е и капиталовият ни пазар, а оттам и логическият извод, че изобщо такава ни е икономиката, и такава ни е… държавата. С две думи, всичките ни работи са хилави, общественият дебат прилича на болник, който се чуди по коя клинична пътека да поеме, за да оздравее относително добре и евентуално да дочака до пенсия.

Измененията, ако изобщо се случат, ще премахнат индивидуалните партиди. Така ще се изтика в канавката модерният капиталов принцип на пенсионната система и ще се върнем към чисто солидарния модел на пенсионно осигуряване, казват либерално мислещите реформатори на пенсионната система. Кои са те: Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП, не знаех че има и такава?!), Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД), Асоциацията на дружествата със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България (АДВИБ). Мен ме заболя главата от абревиатурите (този съветски постмодернизъм е ужасяващ понякога), от доводите им също. В тяхната теза има голяма доза истина, но тя налива вода в мелницата на НЕсолидарното (което не е непременно нехуманно) осигуряване на икономически НЕактивното население, т.е. пенсионерите. Българската пенсионна система  страда от постоянен недостиг на пари и събира месец за месец дължимите суми на пенсионерите.

Дислокацията „солидарност срещу реформаторски патос „никак не е хуманна. Само диалогът и експертният анализ могат да решат спора за ефектите и дефектите след големия завой, който е необходим, за да не изхвърчим в нищото, без да дочакаме до пенсия.