Отговорността към домашния любимец, медицинските грижи за него и храната му трябва да са не по-малки от тези към дете, убедени са ветеринари.

Изчислихме колко излизат грижите за един четирикрак мъник от най-продаваните в Пловдивско породи и сметката стана дебела. Инвестицията в здравето на животното обаче засяга и стопанина му, и цялото домакинство, пише Марица. 

Според ветеринарите в града под тепетата най-предпочитани за апартамент са две породи - бигъл и голдън ретрийвър. След тях са хъскитата и пинчерите. Хората, които имат двор и могат да си позволят да гледат по-големи породи, предпочитат каракачанки, немски овчарки и ротвайлери.

Малките бигъли са много активни и игриви - тяхната порода е селектирана за търсене на трюфели. Цената на едно кученце варира между 250 и 500 лева. По-скъпите са гарантирано чистокръвни с доказан произход на майката и бащата и са по-предпочитани.

Голдън ретрийвърите са предпочитани заради добрия им характер и пословичната им любвеобилност. Тяхната цена също варира, като достига 500 лева.

Хъскитата се продават по-евтино - между 120 и 250 лева за кученце. Те са красиви, активни, но и трудни за обучение.  

Различните видове пинчери са на цена от 80 до 250 лева, като дори смеските с други малки породи държат висока цена. Тези кученца са по-лесни за изхранване, гледат се в стая и са предпочитани от много дами.  

Големите породи изискват повече грижи най-вече по изхранването им. Каракачанка или българско овчарско куче струва от 50 до 250 лева. Немските овчарки, известни като пазачи и податливи на пълно обучение, струват от 150 лева до 650 с доказано родословие. Същата огромна разлика се наблюдава в цените на ротвайлерите. Те варират от 200 лева до 800 при доказано родословие.

В последните години ветеринарната грижа е насочена към индивидуализиран график на профилактика и имунизация. Първоначалният подробен преглед излиза между 10 и 15 лева, с изследванията може да стигне до 30. Пловдивските ветеринари препоръчват първият преглед да е пълен, за да бъде профилактиката подходяща за животното. Ваксинациите се извършват на три етапа, като последната трябва да бъде направена след 4-тия месец, а не след 3-тия, както се смяташе досега. Тогава имунитетът на кучетата вече работи напълно и защитата е гарантирана. Имунизациите, включващи прегледа и профилактиката, излизат между 30 и 40 лева. 

Обезпаразитяването трябва да се извършва един път в месеца заради специфичния цикъл на развитие на паразитите. То излиза от 5 до 30 лева. Стопанинът е най-добре да поиска комбинирано вътрешно и външно обезпаразитяване срещу по-голям спектър от опасни паразити.

Месечният разход за храна на малък голдън ретрийвър може да излезе между 100 и 180 лева в зависимост от килограмите на кучето и класа на храната - среден или висок. Същият е разходът за немска овчарка, а с около 50 лева отгоре - за ротвайлер.

Изхранването на бигъл е около 100 лева, а на пинчер - 60.

Малко по-евтино става след 10-ия месец, когато вече не са необходими толкова много допълнителни съставки.  

За да бъде кучето чипирано и да му се издаде паспорт, са необходими около 40 лева.

Така до десетия месец собственикът трябва да отдели няколко стотака и много внимание за животинчето.

За бигъл сметката набъбва към 1820 лева при пълни медицински грижи и качествена храна. В сметката не са добавени поводи и нашийници, както и наградки за обучение, нито бисквити за чесане и почистване на зъбите. С тях харчът за първите месеци възлиза на 2000 лева.

При голдъна и немската овчарка набъбва до 600 лева заради по-скъпата храна. За ротвайлер се прибавят още около 450 лева.

Общо сметките могат да бъдат намалени с няколкостотин лева при среден клас храна и среден клас медикаменти. Ала отглеждането на едно кученце през първите месеци няма как да излезе по-малко от 1500 лева при правилни грижи и хранене, които са важни за здравето и на животното, и на неговите стопани.

Изповед на една кърмачка: Как хлапето поумнява с биокруша от 2,20 лева

Малко след като родих, стана ясно, че не съм интелигентна. Изводът дойде след думите на опитна и  възрастна акушерка, според която интелигентните жени не кърмели много-много. На мен обаче кърмата ми шурна на втория ден след раждането и близо осем месеца успешно изхранваше наследника. Апропо, бащата на детето ми се оказа много доволен от факта, че не съм интелигентна. Може и да не съм му била на нивото в разговорите (със сигурност не сме си говорили за квантова физика), но поне му спестих една шапка пари за адаптирано мляко. Явно интелектуалките плащаха за менюто на кърмачетата си, а не толкова ерудираните и начетени майки просто си кърмеха. 

След втората бременност умственото ми състояние се подобри по-бързо, но пък за сметка на това се наложи да включим адаптираното мляко с месец по-рано и започнаха да хвърчат едни 35 лева през седмица, през две. Колкото и да обираш залепените прашинки по пликчето, колкото и да го изтърсваш с дъното нагоре и да почукваш с лъжичката, млякото рано или късно свършва. Но поне ти остава утехата, че си интелектуалка. Докато не дойде времето за захранване. Тогава, смея да твърдя, дори и най-здравомислещите майки пускат мозъка си в отпуск и се втурват да търсят био- или минимум екотиквички . Защото, ако бебето не вкуси биотиквички за пръв път, вероятно няма да си вземе матурата, няма да  влезе в Английската и да си намери добра работа. И ти, майко, носиш огромна отговорност за това! Био, еко и тем подобни тиквички, картофи и моркови струват майка си и баща си, но все пак ти подготвяш детето си за матурите, така че какво са някакви си 2.20 лв. за бурканче (125 грама) с ценна суровина. После става още по-лошо! Нали не си мислите, че оризовата каша може да не е био или пък  пуешкото със зеленчуци? Голям  буркан (190 грама) струва 3-3.30 лв. , десертът би следвало също да поне е биокруши (още 2.20 лв.). Не че по магазините няма пюре от круши, които не са био и са на срамно ниска цена от 1.30 лв.! Има, ала опитът показва, че повечето майки обръщат внимание на тези низвергнати бурканчета едва с второто или третото дете. 

Истината е, че и био, и не биокрушите произвеждат едно и също в памперса. Първите 238 изаквания на бебето предизвикват небивал възторг у цялата рода, но при следващите 134 574 майките стават по-прагматични и изчакват действието със сигурност да свърши, преди да ги сменят. Най-непретенциозните памперси ядат по около 45-50 лв. на месец от семейния бюджет. Една майка с главно М обаче знае къде и кога пускат „гащи на промоция” и се е научила да щрака наум колко излиза бройката памперс от голям пакет. Само за справка на бъдещите родители ще кажем, че драгоценните гащи с остатъците от биотиквичките пълнят по един кош на ден. 

Едно бебе може да се облича с маркова мода от Англия и Франция. Може да носи бодита и от кварталния магазин. А може и от братчето или сестричето. Или от братчето или сестричето на съседчето. Дрешките са голям разход, нищо че са колкото една човешка длан. Играчките, които развиват сетивата (или с други думи -  подготвят за елитна детска градина) също струват неаргументирано скъпо. Количките имат данни на S класа с всичките му екстри. Индустрията, която произвежда бебешки стоки, не спи. Има всичко, чак се давиш в изобилието. Ако можеш да си го позволиш, разбира се…

850 лева за 10 месеца : Котето по-евтино заради храната 

Отглеждането на коте излиза по-евтино от куче само заради храната. След покупка или осиновяване котето също трябва да бъде прегледано и изследвано за паразити. Цената  стига до 30 лева. Ваксините се поставят двукратно и могат да излязат общо от 40 до 100 лева  според качеството. Отделете 60 лева за кастрация на шестия месец, иначе животното може да стане неспокойно и агресивно.  

Хранителният режим на котетата е важен, препоръчва се пакетирана храна от среден или висок клас. Тя излиза до 60 лева месечно. 

До десетия месец общата сметка набъбва до 850 лева.

Ветеринарят съветва: Търсете опакована храна 

Ето най-важните съвети на пловдивския специалист  д-р Милен Костадинов към бъдещите стопани на домашни любимци:  

Изберете клиника

Изберете клиника още преди да си купите или осиновите куче. Предварително се запознайте със специалиста, който ще ви помогне в отглеждането на животното. 

Посетете веднага ветеринаря, за да бъде направен подробен преглед на животното. Той трябва да включва външен оглед на уши, очи, устна кухина, козина, коремче, полови органи. Задължително е да се прегледа сърцето. Поискайте да се направи паразитологично изследване и след това да се пристъпи към обезпаразитяване. 

Проверете документацията 

Поискайте документ за произход от развъдника и договор за покупко-продажба. По закон чрез него може да се предявят искания към продавача, ако има медицински проблем с кучето - това са най-често финансови обезщетения и покриване на разходите по лечението. 

Попитайте за дирофилариоза 

Дирофилариозата е сериозно паразитно заболяване, което засяга белите дробове и сърцето на кучетата. То е опасно и за хората. Профилактиката трябва да започне веднага. Има препарати за третата и четвъртата седмица, има и за осмата. Профилактиката е много по-евтина от лечението. 

Храната е профилактика 

Не е препоръчително да се дава домашна храна на кучетата. Специализираната гарантира тяхното правилно развитие. Дори средният клас има достатъчни нива на всички микроелементи, необходими за здравето на животните. Препоръчва се да е опакована. Тя е етикетирана с изписан произход, срок и съдържание. При насипната не може да се гарантират полезните  свойства.

В Германия - 300 евро : У нас осиновяването е безплатно

Осиновяването на куче или котка в България е безплатно, докато в Западна Европа и САЩ се заплаща. В Германия таксата за осиновяване е около 300 евро. 

У нас животинче може да се вземе от приют или организация с документ за осиновяване, а може и да се прибере от улицата. Това спестява стотиците левове за покупката на породисто куче от развъдник. Няколко пловдивски организации помагат за намирането на дом на животните. 

Един от плюсовете при осиновяването е, че може да се избере пораснало животно с изградени навици. Така разходите по него намаляват. Отпадат и спецификите за храна, като тя вече се избира по качество и килограми на животното.

Психологът Събка Дякова-Чехович: Нека младите имат дете, а детето - куче 

С психоложката Дякова-Чехович разговаря репортерът Елица Кандева, а  на тема е може ли домашният любимец  да замести грижите по детето.

- Защо все повече хора отглеждат домашни любимци  - обич към животните ли е това, или липса на обич от и към хората? 

- Ще разгледам този феномен в две насоки. Първата е отношението между човека и животното в тъй наречения онтогенетичен процес - на първичното му формиране. Вторият аспект е като социален феномен, защото е нещо, което се случва не само у нас, а и по цял свят. 

Човекът винаги е използвал животното за своите ползи. Всяко животно, което е опитомил, е трябвало да му служи. Едно от първите е кучето. От хилядите животни човек е успял да опитоми не повече от 20. Разбира се, ползите в древността са били свързани с физическото оцеляване на човека -  животното да е помощник в лова, пазач на семейството и стадото, разплод. Днес, когато нашите физически потребности са задоволени, човек вече използва животното за своите емоционални потребности. На първо място това е нуждата да се чувстваме свързани с някого. Когато нямаме такъв човек в живота си, животното компенсира липсата на близост и доверие,  потребността  да се грижиш за някого. 

- Общуване с животно не обрича ли стопанина на изолация от хората? 

- Индивидуално е и зависи на какъв етап от живота се случва. Нормално е за възрастен човек, който е създал семейство, отгледал е децата и ги е пуснал в живота. Залезът на нашия живот е самотен период. Тогава грижата за животно се явява терапевтичен заместител. Но когато става в ранна възраст, нещата не изглеждат така. Тук ще засегна втория аспект - социалния контекст. Това е феноменът млади хора, които са двойка, но нямат брак и деца, да гледат животни. Съвременната наука нарича това синдрома „Питър Пан”. Той обхваща хора на възраст от 20 до 40 г., най-активната възраст, когато човек трябва да работи и създава семейство и деца, да ги обгрижи, да бъде всеотдаен. Поколението „Питър Пан” обаче отказва да поеме отговорностите на възрастния човек. Всички знаем девиза на литературния герой: „Никога не пораствай!”. Отговорностите на зрелия човек са свързани преди всичко със създаване на дом и семейство. Това е нашата психо-биологична програма, няма какво да се лъжем. И този синдром е характерен за градската класа, за интелигентите хора, които заработват пари, но не поемат отговорностите на възрастния, а се отдават на популярния хедонизъм - нагласа към удоволствията в живота. Тогава грижата за животното компенсира другите грижи, от които доброволно сме се отказали. 

- Как гледате на крайностите  - да се купуват кучешки тоалети, а мъжете да избират агресивни породи? Прехвърля ли се личността върху любимеца? 

- Разбира се! Консуматорската култура много добре подхранва това. Тя е насочена към хедонизма - всичко да ми е леко, да си живея живота, без грижи. Да не се залъгваме - най-голямата грижа са децата. Те са и най-голямата радост. Но всяко нещо има цена. Компенсирането с животно се явява добре дошло и е социално, маркетингово и пазарно подкрепено. Създават се специални породи за дамските чанти. Те имат за цел да компенсират и отклонят майчиния инстинкт. 

- Какво е Вашето послание? 

- Няма лошо двама млади да държат в ръцете си две кучета. Това е техен избор. Всеки е свободен да живее както иска. И всеки има своя път да достигне до истината за себе си. Ала идеалният вариант е тези двама млади хора да държат по едно дете. А децата да имат куче. Това означава, че са поели отговорността като родители и са направили нещо много важно - учат децата си на отговорност  и грижа към друго същество.