Една вечер селяните се събрали на веселие. Там бил и Хитър Петър.

Някои му рекли:

- Петре, я ни разкажи някоя приказка, да чуем и твоята мъдрост, та да се мине по-леко времето.

Хитър Петър помислил, помислил и рекъл:

- Ще ви разкажа как били определени годините на човека - колко да живее и как да живее.

Едно време, след като направил земята, небето и животните, господ създал и човека. Казал му: „Ти ще бъдеш пълновластен господар над всички творения на света, ще се наслаждаваш на всички земни блага, ако изпълняваш моята повеля! Определям ти трийсет години живот!“

Неблагодарният човек помислил малко и рекъл: „Господи, тези години ми са съвсем малко! Дай ми още години!“ Дядо господ му рекъл „Почакай малко, като минат животните, ако някое каже, че му са много годините, ще ти ги дам на тебе.“

След малко дошло магарето. Господ му казал: „На тебе е определено да носиш товар, да слушаш господаря си и да се мъчиш за хората. Определям ти четирийсет години живот!“ — „Господи — заревало магарето, — за този тежък живот ми стигат и двайсет години!“ Тогава господ казал на човека: „Притурям ти тези двайсет години, от които магарето се отказа.“

На кучето господ казал: „Ти ще вардиш стадото и кошарата на господаря си, ще пазиш къщата му; може някой път да те набие или изпъди, но ти пак ще му бъдеш вярно! Определям ти четирийсет години живот!“. Кучето захванало да квичи и казало, че за този живот мустигат и двайсет години. „Дай ги на мене, господи!“ — казал човекът. „Давам ти и тези двайсет години, от които кучето се отказа!“ — рекъл господ.

След това дошла маймуната. Господ й казал: „Ти Ще служиш засмях и закачки на хората, ще искаш да им подражаваш, та ще ти се смеят и децата. Определям ти шейсет години живот!“ Маймуната се изплашила и помолила: „За този неблагодарен живот ми стигат и трийсет години!“ Още неизрекла тези думи, човекът казал: „Дай ми, господи, и тези години!“ И господ му ги дал.

Отишли си животните и господ казал на човека, че додето стигне трийсет години, ще живее весело, безгрижно — ще живее по човешки.

От трийсет до петдесет години ще е замислен. Ще носи, ще слуша, ще тегли — това са магарешките години.

От петдесет до седемдесет години той ще има господари: синове, дъщери, внуци й други, ще го тикат нагоренадолу, ще го е страх за имуществото, да му го не отнемат; ще му дават да яде, когато те искат — това са кучешките години.

След седемдесет години настават маймунските години. Тогава човека го вземат вече на подбив и шега: той ще подражава на маймуните, ще служи за смях и развлечение на внуците си, ще го подиграват — това е маймунският живот.

- Така ще върви потомството — добавил Хитър Петър, — от род в род, до окончание века…