България е сравнително бедна на езера и езерни води

В страната има над 400 езера, повечето от които с малки размери, малка дълбочина и малък воден обем, отбелязва Actualno.com.

Общата им площ е 95 кв.км, а обемът на съдържащата се в тях прясна вода е 64 млн. куб.м.

Езерата в България са няколко вида: ледникови, крайморски, крайречни, тектонски, карстови и свлачищни.

Ледникови езера

Най-голям е броят на ледниковите езера - около 330, включително 259 постоянни. Разположени са най-вече в дъната на циркусите, а някои от тях са образувани чрез преграждане на долина от морени.

Ледниковите езера се формират при заледяването на високите части на Рила и Пирин. Разположени са на надморска височина от 1900 до 2700 метра. Сред тях най-известни са Седемте рилски езера, Рибните, Маричините, Мусаленските и др. в Рила, а в Пирин - Бъндеришките, Василашките, Влахинските, Валявишките и др.

Най-голямото ледниково езеро у нас е Смрадливото езеро.

Разположено е в Централна Рила, близо до Горно Рибно езеро. Площта му е над 21 ха. Намира се в красива висяща долина, която се оттича на север към долината на река Кьоравица. Смрадливото езеро е с най-голям воден обем на ледниково езеро в България - 1 720 00 куб.м. Максималната му дълбочина е около 24 м. Името му идва от легенда, според която при много силна буря в района, вълните изхвърлят риба на бреговете, след което тя се вмирисва.

Крайморски езера

Това са най-големите езера по площ и с огромно стопанско значение. Могат да бъдат лагуни и лимани. Лагуните се формират чрез преграждане на част от залив от пясъчна коса. Такива у нас са Атанасовско, Поморийско езеро, Аркутино, Алепу и др.

Лиманите представляват удавени речни устия. Такива са Варненско, Белославско, Бургаско, Шабленско, Дуранкулашко езеро и др.

Най-голямото крайморско езеро у нас е Бургаското езеро.

Бургаското езеро или Вая е най-голямото естествено езеро в България. Дължината му е 9,6 км, а най-широката му част е 4,5 км. Площта на водната повърхност е 2760 ха. Дълбочината му достига до 1,3 м.

Езерото е отделено от морето чрез пясъчна коса, върху която е изграден индустриален квартал на Бургас.

Вая има богат растителен и животински свят, с което привлича многобройни природолюбители. Безгръбначните животни са над 60 вида, рибите са 23, а от птиците се наблюдават около 254 вида. Много от тях са редки за България и Европа. Някои птици гнездят тук, а други използват езерото за зимуване по време на миграции, поради което е обявено за Орнитологично място в Европа. Сред гнездящите тук птици са чапла, голям корморан, кокилобегач, гмурец и др, а тези които зимуват, са гъска, патица, пеликан, лебед.

Крайречни езера

Образувани са в местата на стари речни легла. В миналото в Българие е имало много такива езера и блата в алувиалните низини край река Дунав и някои по-големи реки като Марица, Искър, Янтра, Тунджа, Места, Струма. Днес те са пресушени.

Най-голямото крайречно езеро е Сребърна.

Намира се в западната част на Айдемирската низина, на 16 км западно от Силистра. Дълбочината му варира от 1 до 3 м, а площта му е 2-2,5 кв.км.

В периферията си езерото е обрасло с блатна и водолюбива растителност. В езерото гнездят 221 редки и изчезващи видове птици, 19 от които са вписани в Червената книга на България.

През 1983 г. биосферният резерват “Сребърна” влиза в списъка на обектите на световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО.

Тектонски езера

Образувани са в резултат на движения на земни пластове, при които са се формирали понижения на земната повърхност, които сега са запълнени с вода. Броят им в България е много малък.

Най-голямото тектонско езеро и единственото със стопанско значение е Рабишкото. Разположено е в подножието на Рабишка могила и е с площ от 95 ха.

Карстови езера

Карстовите езера са повече на брой от тектонските, но с незначителни размери. Някои от тях пресъхват през лятото. Те са повърхностни и подземни. Повърхностните са образувани в затлачени карстови понижения. Те са малки и често променят своите площ и дълбочина. Подхранват се с влажни води и с води от карстови извори. Най-многобройни от този вид са Деветашките езера в Деветашкото плато.

Свлачищни езера

Формирани са в резултат на свличане на земни пластове и образуване на понижения в земната повърхност. Такива са езерата в Северното Черноморско крайбрежие - Балчишка тузла, Шабленска тузла, Наневска тузла, Смолянските езера и др.