Какви генни техники се използват в България?

Генните редакции се смятат за революционна технология. През 2018 г. китайският учен Хе Джанкуи шокира света, като съобщи, че е редактирал гените на 2 близначки – Нана и Лулу, благодарение на което те са се родили резистентни на вируса на СПИН, въпреки че баща им е ХИВ-позитивен.

Според проф. Милена Георгиева от Института по молекулярна биология към БАН пет години по-късно близначките остават интересни за учените.

„Оказа се, че генната редакция не е на 100% еднаква и при двете еднояйчни близначки”, обясни проф. Георгиева, цитирана от NOVA.

Децата са заченати инвитро. Генната редакция се случва в лабораторните условия.

„И наистина професор Хи успява да премахне копието на този ген, който е отговорен за заразяването на нашите клетки с ХИВ”, обясни проф. Георгиева.

В последствие китайският учен е осъден и лежи в затвора за няколко години.

„Беше съден, защото наруши световния мораториум за работа с генетична редакция на човешки ембриони. На нас учените това е разрешено, но единствено и само с научно-изследователски цели, без създаване на поколение”, каза проф. Георгиева.

Миналата година професорът е освободен от затвора. Същевременно са започнали изследвания какво се случва с близначките на ниво физиологични организми.

„Те са нови индивиди на планетата Земя. Те са първите генно редактирани деца или поне за тях знаем”, обясни проф. Милена Георгиева. „Нана и Лулу са център на много сериозни научни изследвания. Тъй като се оказа, че генната редакция е сработила при едната от близначките на 100%, т.е. във всичките нейни 100 трилиона клетки този ген е елиминиран. Докато при другата близначка нещата са по-скоро мозаечни. Тоест в някои от клетките на различните тъкани и органи този рецептор или генът за този рецептор не е премахнат”, обясни проф. Георгиева.

По думите ѝ човешката биология е толкова сложна, че премахването на един ген може да повлече цяла поредица от повлияване в генетичната структура. Тя обаче признава, че техниката е пробив и може да отвори врати за решаването на много проблеми с редките генетични заболявания.

Въпросът е обаче учените и обществото да знаят докъде може да се стигне и да се бъркаме в творението на майката природа, смята още проф. Георгиева.

За близначките е използван методът CRISPR-Cas9, който по думите на проф. Георгиева се използва и в изследванията на БАН, но не е единственият.

„Институтът по молекулярна биология и не само, изобщо всички биомедицински институти в България, отдавна ползват техниките за така нареченото генетично инженерство. И те са едни от стандартните техники още през 80-те години, даже и по-рано. Всъщност класическите методи за генна манипулация са ползвани от много отдавна, в нашата лаборатория също”, обясни проф. Георгиева

Интересното при CRISPR-Cas9 било, че методът не модифицира, а редактира.

„При генната модификация се вкарва чужд ген от някой друг организъм. Или се вкарват вируси, които насочват съответния ген към мястото и тъканите, в които искаме да се случи генната редакция. Докато при CRISPR-Cas9 това се избягва, тъй като специфични системи насочват ензимите за генетична редакция на правилното място, където ние искаме да редактираме и точността е 99-100%. Затова е революционно откритие”, каза проф. Георгиева. И припомни, че вече е наградено с Нобелова награда.

На генната редакция се възлагат огромни надежди за приложение в здравеопазването. В края на миналата година американската администрация по храна и лекарства одобри две генни терапии за лечение на сърповидно-клетъчната анемия. Тя доскоро е била нелечима, а сега има много положителни резултати, обясни проф. Георгиева.

В България това заболяване не съществува. Техниката CRISPR-Cas9 обаче работи много добре при моногенни заболявания, които се дължат на мутация в един ген, като муковисцидозата или вродената слепота, обясни още проф. Георгиева.

Според нея работата в тази насока е положителна.

„Това е следващата стъпка. Познавайки причините за определените генетични заболявания, ние ще притежаваме инструмента, генетичната ножица, за да можем да се справяме с тези генетични мутации. Не трябва да се страхуваме”, каза проф. Георгиева.