Първите поздравителни картички за Коледа  се появили в Пловдив към края на XIX век.

Книжарите ги внасяли предимно от Виена и Париж. Новата мода бързо се наложила и в началото на миналия век картичките станали неразделна част от празниците. С наближаването на Бъдни вечер, товарът на пощальоните ставал все по-тежък и по-тежък, пише "Марица".

С разширяването на пазара книжарите се изхитрили и започнали  да побългаряват вносната стока - просто слагали под картинката  надпис „Честито  Рождество Христово”. Родното производство се появило след 1910 г., а през 30-те години на миналия век почти изместило картинките, внасяни от чужбина. 

Надписите обикновено били банални - пожелание за весело пре­карване на светлите празници, здраве, успех, сбъдване на всички же­лания. 
Едно от редките изключения е поетичен изблик през 1912 г., при който пловдивчанин се оплак­ва, че го наказват с ядене на убити зайци. Какво да прави горкият, подчинил се на съдбата - сложил заека в тенджерата, задушил го с вино и "дранголии", подправки. Станало чудо на чудесата! „Бях принуден едно шише Садовско от 1904 г. да изтабаня след яденето...", жалва се  пловдивчанинът. 

Всъщност по-важна е картината на картичката, която е същинското пожелание. За девойката това е неж­но прегърнатата семейна двойка при пищно укра­сената елха. В друг кадър съпругата радостно разглежда коледния подарък току под гирляндите на елхата, докато съпругът, с ръка на сърцето, обяснява колко много я обича. 

За младото семейство, което иска потомство,  на картичката трябва да са изобразени деца - хубави като куклички.  За ер­гените е изобразена крехка девойка.  Все идилични картини, които разнежвали сърцата. 

За по-старите били предназначени сцените, които напомнят за появата на Младенеца и символите на Святата нощ.  За почитателите на добрата трапеза също имало подходящо послание. Не са подминати и надеждите за много и хубави подаръци: за децата - купища играчки, за жените - скъпи бижута. Коледарите, родната украса на празника, също се появяват върху пощенските картички.

Немският шопар с венец, нашият - на пържоли

На пръв поглед, съвсем не на място се показва ухилената зурла на добре охранено прасе - обичай, възприет от немците с пожеланието за здраве и обилна реколта. Но докато при немците 150-килограмовият шопар наднича сред венец от рози или държи в уста крехка детелина, в българския вариант прасето ужасено бяга пред джелатина си, който го е погнал с ножа.

Сиреч нашенецът, като реалист, откровено набляга на пържолата, предвидена за основна украса на трапезата.

Идилична картичка от 20-те години на миналия век


Немските прасенца са усмихнати и щастливи преди празника


Една от най-търсените коледни картички преди 100 години


За ергените е изобразена крехка девойка


Побългарена коледна картичка като пожелание за весели и запомнящи се празници



Българските прасета се опитват да избягат от съдбата си


Съпругата радостно разглежда коледния подарък току под гирляндите на елхата



Пред елхата Пожелание за Бъдни вечер