Представяме Ви една авторска статия на Shash.bg:

Някъде между салфетката с еленчета, на която си личат мазните петна, и новогодишното късметче от типа “таз година булка, догодина люлка”, целият ми празничен дух се изпарява рязко. Не ме разбирайте погрешно.

Нищо против нямам, че си избърсвам муцуната в носа на елена Рудолф, а за късмета си също ровя упорито. Просто не обичам да се снимам, докато го правя. Не чувствам и че има нужда да занимавам всичко що е в социалните мрежи с украсата вкъщи, елхата на нашите, колко точно свещи сме си подредили на масата, какво точно пием, ядем и дали имаме камина или сме с климатик.

За сметка на това съм стриктно информирана, относно кой, кога ТОЧНО, как и какви подаръци е купил и получил. Кой, как и по какъв точно начин е вил баницата, месил питката, завивал сармите… целият този приказен албум на почти половината от приятелите ми във фейсбук, който ми разказва ежедневните им преживявания около празниците, ми захаросва коледните сладки малко повече от колкото е нужно.

Факт, че фейсбук е нещо много хубаво, в момент, когато си далеч от приятели и само така имаш възможност да “споделиш” нещо с тях или най-малкото да ги видиш. Ама, когато между кафето с изрисувана снежинка от Pinterest сутрин и гювеча на баба вечер има още 175 селфита – в МОЛ-а, в другия МОЛ, в кафенето, в парка и т.н., определено идва в повече.

А и да Ви кажа, когато сте застанали под някоя елхичка и сте дръпнали клонките, за да натрупа малко снежец по червената шапка, много си личи. Не че е лоша хрумка, но често е просто лошо изпълнение, което убива всичко. Да не пропускаме страшно оригиналните “ТОП 5 най-омразни коледни песни” и понеже българинът притежава неподражаемо и понякога… неразбираемо чувство за хумор, затова и всяка година Марая Кери озвучава безброй статуси, ‘щото “то на шега, бе”.

Е, пак се връщам на семейната трапеза, за да Ви напомня, че тя е не случайно е семейна и специална, защото имате невероятния шанс да се съберете със СЕМЕЙСТВОТО! Навярно бабите и дядовците Ви с прискърбие гледат на забития Ви в телефона поглед и сигурно очакват от Вас да забележите красивите коледни играчки и новата покривка.

Сигурно се надяват с желание и плам да заровите ръце в брашното, за да Ви научат “как , бабо, се меси питката”. И със сигурност имат нужда да ви гледат в очите и да усетят прегръдка топла, точно толкова, колкото и терлиците сгряват, когато е най-студено.

Макар, че често семейните сбирки са спохождани от укорителните погледи на родителите, които сега вече могат да Ви засипят и с досадни въпроси за “бъдещите Ви творчески планове”, то все пак степента на напрежение може да се смали ако просто оставите телефона на страна, иначе още със сядането на масата Ви се отбелязва червена точка.

И по друга причина Дядо Коледа не иска да се спуска по комина, докато хапваме “кротко”, разбираемо е…

Хора! Камината с разтворена до нея книга и задължителната чаша червено вино си е клише, хубаво е, аз също живея в подобни клишета, но топлотата на празника не е в двата терлика, които са щръкнали на снимката.

Равносметката също е клише, в което няма нищо лошо (освен ако не се случва само и единствено на прага на Новата година и включва само и единствено “от 1 януари спирам да ям”.

Но тя няма нужда от показност. Както и това, че се чувствате благословени в компанията на семейство и приятели, не би имало смисъл ако те не го чувстват.

Просто си напомняйте, че някой ден няма да има къде да си save-те пропуснатите моменти.

Живейте ги тези празници!