Пътническите железници имат като основна дейност возенето. Заключава се някъде из основните документи на БДЖ. Логично е, нали?! Нищо че не се уточнява какво возят - пътници ли, или просто си возят полупразните вагони.

И по-празни стават. Към 3 милиона пътници - човешки пътувания, вече губи държавната железница всяка година от години, пише Всеки ден.

Защо ли? Май на никого не му е чудно. Или поне на всички, които поне веднъж са се качвали в български влак. Повечето и не повтарят. Особено ако са се возили и в чужбински. Там, в чужбината, релсовият транспорт е най-предпочитан от наземните.

У нас единственото му преимущество е, че е евтин. Но излиза през носа мръсотията, пардон, евтинията. И е евтино не защото е някакъв печеливш гигант, а защото държавата го изхранва. Всички данъкоплатци без значение качват ли се на влак, или не. Само 20 на сто от приходите на БДЖ „Пътнически превози" са собствени. Останалото й се спуска от хазната. 

Навремето - преди много, много време (дядо ми ми е разказвал), имало един кондуктор по линията София - Варна. Човекът бил от Горна Оряховица и говорел „на меко". Та всеки път ужасно разсмивал пътниците, тържествено съобщавайки: „Гара Лясковец. Кой сляа да сляа!".

Ето и превод: Който ще слиза, да слиза! Така е сега и с БДЖ-то - и твърдо, и меко. Който още не е слязъл - не се е отказал от пътническите му услуги, да побърза. Че железницата вече съвсем видимо се спомина.