В прастари времена, през нощта, се родила Съвестта.

Родила се през тиха нощ, когато всички мислят.

Имала големи очи, в които звездите запалили огън.

Денем никой не искал да разговаря със Съвестта.

Но нощем Съвестта минавала през домовете на хората, тихичко се прокрадвала до спящия. Ако той се събудел и я видел, не можел да заспи до сутринта.

Малко били тези, които спели, щом ги навести.

Безсъница нападнала всички.

Хората обаче решили някак да измислят как да се избавят от съвестта, за да могат да се наспиват.

Но с когото и да се съветвали, не можели да се преборят със Съвестта.

И ето че един учен и мъдър човек, ги посъветвал:

– Може да се направи така, че, даже и да идва Съвестта, да няма никакви права.

Хайде да съчиним закони, за да знаем какво бива и какво не бива да правим.

И когато дойде и попита, какво сме правили, ще отвръщаме - "Правих каквото се полага и е записано в законите".

Всички се зарадвали.

И заживели щастливо.

Един ден обаче на един човек му се наложило да спаси от зла участ свои близки. И затърсил в законите как да стори това, че да не го навести съвестта. И не открил нищо, което да му свърши работа.

И дни наред не можел да заспи.

Ето че на третата безсънна нощ, Съвестта му дала съвет. Той изпълнил заръките й. И отново заспивал сладко, а близките му били живи и здрави и много благодарни.

Така хората спели спокойно, защото спазвали и неписаните закони, на които Съвестта ги научила.