В западните пропагандни мантри така нареченият Полски поход на Работническо-селската червена армия (РККА) заема почетно място - веднага след подписания в нощта на 23 срещу 24 август 1939 г. Съветско-германско договор за ненападение. Тези две събития, свързани смислово и времево, са в основата на западния кръстоносен поход срещу славянската цивилизация и нейната най-нова история. Без да е възможно да отречем ярките западни успехи в тази насока през последния четвърт век, нека ни е позволено да удостоверим още сега, че историческата истина в края на краищата винаги изплува невредима, макар понякога за това да са потребни столетия даже. Търпение, воля и постоянство само са нужни, както меката вода най-добре оглажда и пробива твърдия камък (по Публий Овидий Назон (43 г. пр. н. е.-17 г. н. е.), "Метаморфози"), пише Вестник СЕГА.

Някои особености на полското държавно поведение са забелязани отдавна и те се побират най-добре в понятието "хюбрис" (по Тойнби; вж. по-долу), което означава високомерие, дръзка горделивост, хипертрофирано самолюбие и/или самомнение. Впрочем наскоро определихме ролята на Полша в предвоенното време, отредена й от Великобритания впрочем, като на алчна и глупава примамка за насочване на германската агресия на изток, вместо към британските острови (вж. Свързани текстове); сега можем да добавим - алчна и глупава, но с мания за величие. Хюбрис.

В древногръцката култура хюбрисът е важно свойство на човешкия характер. "Заразените" от хюбрис са недолюбвани от боговете, от съдбата изобщо; според митологичните текстове те подлежат на сурови наказания. Най-често привежданият пример е митичната Ниоба, съпругата на Амфион, царят на Тива (в Беотия). Поради дръзката си горделивост тя предизвикала зевсовата любима Лето, майката на боговете-близнаци Аполон и Артемида. Лето, разбира се, наказала чрез децата си глупавата горделива Ниоба - безжалостно били избити всички синове и дъщери на тиванското царско семейство.

Хюбрисът описва не само съдби от високите пластове на древната култура, но се съдържа и в поуките на масовите произведения, приписвани на полулегендарния баснописец Езоп (620 г. пр. н. е.-564 г. пр. н. е.). В баснята за орела, гаргата и овчаря, също е налице ярък пример за хюбрис - гаргата, която искала да наподоби поведението на орела. Поради неспособността й да го направи - проявила ярко изразено хипертрофирано самомнение, гаргана загубила крилата си в крайна сметка.

Ясно е, че понятието "хюбрис" описва най-точно характера на предвоенна Полша, както и на митичната Ниоба или на гаргата от баснята на Езоп. Макар "хюбрис" да е широко използвано понятие в съвременната философия, неговата съвременна употреба в историята дължим най-напред на Арнолд Тойнби (1889-1975), който пръв привързва "хюбрис" към поведението на държавите в историческото им развитие, по-точно - в процеса на техния разпад ("Разпадане и разлагане на цивилизациите", 1961). При Тойнби краят на държавите и/или на цивилизациите се описва с последователната смяна на "корос" ("пресищане"), "хюбрис" ("възмутително поведение") и "ате" ("катастрофа"). Ян Кершоу (*1943) поставя в "хюбрис", в своята пространна биография на Адолф Хитлер, Германия във времето от 1933 г. до, приблизително, средата на Втората световна война; последните година-две на тази война Германия е вече в "ате", очевидно.

Нека ни е простено, че тук се наложи да опишем поведението на Полша между двете световни войни чрез успоредици с представите на древните, така бързо и кратко става ясна основната ни идея. Особено второто обстоятелство е от съществено значение при немилостиво ограниченото място на коя да е вестникарска страница, особено когато става дума за безгранично многословна наука като историята.

Изказванията и описанията на действията на представителите на полската политическа класа в двайсетлетието от 1919 г. до 1939 г. е особено трудно да се четат; дотолкова космическо е самочувствието, с което са пропити всички тези извори, при това съчетано с крайно високомерно пренебрежение към всички околни, особено към славянските народи. Така тези, които са преситени от знания за полската политическа действителност от това време неволно започват да се съмняват, че дори германското нахлуване на 1 септември 1939 г. следва да се определи като "агресия"; дотолкова то наподобява възмездието от древногръцките трагедии. Добре, че не чувствата, а единствено суровият разум ни водя, когато трябва да направим разбор на някое историческо събитие; иначе кой знае докъде бихме стигнали. И тук нямаме предвид само анексирането на Тешинската област от Чехословакия или пощеливите планове за полски излаз на Черно море.

За жалост за словесния хюбрисов разврат на полските предвоенни държавници най-напред плащат с живота си 24 хил. полски войници, офицери и мирни граждани, които са изтребени с нечувана жестокост в първите няколко дни на войната (вж. Изображения в Свързани текстове). Полската политическа класа, която е сред главните виновници за държавната катастрофа, още на 1 септември се свира в югоизточния ъгъл на страната в очакване на бързо бягство в странство; като не забравя да вземе и държавния златен резерв, който във времето от 13 до 16 септември е изнесен в Румъния. Толкоз за справедливостта.

Особено любимо за полските държавни представители е оприличаването на околните славянски народи като "варвари", за разлика, очевидно, от поляците-"арийци". На 17 септември, когато РККА започва своя Полски поход, все още президентът на Полша Игнаций Мошчицки (1926-1939) от градчето Кути (днешна Ивано-Франковска област на Украйна) и непосредствено преди да се спаси в Румъния, назовава навлизащите съветски войски "варвари" - любимо полски определение предимно за славянските народи за цялото време между двете световни войни. Наистина, това може да е било емоционален изблик поради провалените планове на полското военно ръководство, което след немското нахлуване на 1 септември избира твърде странно поведение - изграждане на укрепен район в югоизточния ъгъл на тогавашната полска държава (в земите на днешна Западна Украйна) в очакване на разгаряне на кървави сражения на френско-германския фронт след като Великобритания и Франция обявяват война на Германия на 3 септември 1939 г.

Събитията на този фронт обаче са известни като "Странната война", понеже там френските войници, в участъка при Саарбрюкен, например, издигат лозунги като "Ние няма да стреляме първи в тази война", побратимяват се с германските си колеги, организират общи трапези, разменят си храни, цигари, спиртни напитки и рецепти за сладкиши (последното е шега, разбира се, макар да не е невъзможно, понеже не разполагаме с извори, които да го изключват напълно).

И ако "Странната война" наистина е странна, то как да обясним почти светкавичния разгром на полската войска?! В Полша във времето между двете световни войни поляците са едва 60 % от цялото население. Полша е многонационална славянска държава, в която 13 млн. украинци и белоруси са крайно недолюбвани, меко казано. Те са граждани второ качество, но са привиквани във войската, разбира се. Там обаче те пеят:

"Вы ня думайце, палякi,/ Вас ня будзем баранщь [браним],/ Мы засядзем у акопах/ I гарэлку будзем пiць.". Та толкова и за светкавичния полски военен разгром през септември-октомври 1939 г.

Съществува и още едно, твърде обективно основание да смятаме, че участието на Съветския съюз в някаква "подялба" на Полша през септември-октомври 1939 е само по-сетнешен пропаганден мит. На 3 септември 1939 г., т. е. почти веднага след германското нахлуване в Полша, първо Великобритания в 11 ч. преди обяд, а после и Франция - в 17 ч., обявяват война на Германия. Вярно, тази война е наречена "Странната война" поради яркото й своеобразие, но тя поне формално все пак е обявена. Нито на 17 септември след началото на Полския поход на РККА, нито когато й да е по-сетне Великобритания и Франция обявяват война на Съветския съюз. Едва ли може да се намери по-ярко доказателство за това, че дори недолюбващите СССР западни държави разглеждат ролята на Германия и СССР в полските събития от септември-октомври 1939 г. по съвършено различен начин.

Отсъствието на обявяване на война на СССР е, така да се каже, странично, "независимо" доказателство за коренно различния начин, по който се приема поведението на Германия и на СССР в полските събития от септември-октомври 1939 г. Основните доказателства се намират в самите действия на РККА в Полша и те мога да се определят всякак, но не и като "агресия".

Вярно, английската и френската преса първоначално е в шок - на 18 септември лондонският "Таймс" драматично пише за съветското настъпление като за "нож в гърба на Полша". След Мюнхенските споразумения и след Странната война изглежда да е пределно ясен отговорът на въпроса "Кой всъщност заби нож в гърба на Полша".

Само след няколко дни значителна част от западните вестникарски статии вече имат друга насока - там започват да виждат Полския поход на РККА като събитие с ярка антигерманска и даже антихитлеристка насоченост. И има защо.