Напрежение - това е думата, която описва усещането между обществото и лекарите след появата на коронавируса. Днес вече говорим за решение и надежда, а именно ваксини срещу заразата. Докъде ще доведе масовата имунизация и в какви срокове се очаква да овладеем пандемията?

"Ваксината е насочена към хората в по-висок риск - възрастните, хората с хронични заболявания. Това е и предизвикателство, защото тези хора може и по-трудно да изграждат имунитет. Има една шега, че здрав е само най-изследваният пациент", каза вирусологът проф. Радостина Александрова в ефира на "България сутрин".

Според нея досега знаем много неща за традиционните ваксини, а РНК-ваксината е от ново поколение.

"Едно от последните неща във връзка с преболедувалите хора, които прочетох, е идеята те да приемат само едната доза. Да приемем, че самото боледуване е изиграло ролята на първата доза", разясни проф. Александрова.

"Имунизацията винаги е била в различни посоки. Конкретно за Ковид-19, смятам, че не трябва всички да бъдат имунизирани. Трябва да се имунизират възрастните и хората с хронични заболявания. Не трябва да бъдат имунизирани хората, прекарали вирусната инфекция", добави имунологът и директор на департамент "Имунология" в Института по микробиология на БАН проф. Андрей Чорбанов.

По думите му хората на опашките в момента нямат избор и се ваксинират с AstraZeneca.

"В света на науката се спори дали и коя е по-добрата ваксина. На принципа на ваксината на АstraZeneca и Sputnik вече има ваксина, която е преминала през етап на тестване - това е ваксината срещу ебола. За нито една от ваксините не се знае каква е ефективността. РНК ваксините се разработват от много време, но никога е имало на пазара от тях", добави проф. Чорбанов.

Проф. Александрова отбеляза, че зад всяка една от ваксините стоят усилията на колективи, които никак не са случайни.

"Няма случайни ваксини и няма случайни хора, които стъпиха на тази плоскост. Ваксините са различни, това е хубаво. Все още няма как да знаем каква ще бъде продължителността на имунния отговор. Учените сериозно разсъждават в посоката за смесване на ваксините", посочи вирусологът в ефира на Bulgaria ON AIR.

Тя разясни, че има предварителни данни, че ако вектор при ваксина, каквато е тази на AstraZeneca, се комбинира с РНК-ваксина, това може да предизвика по-добър клетъчен имунитет, отколкото ако са приложени поотделно. В историята вече има и одобрена комбинация за ваксини - при тази срещу ебола.

"AstraZeneca подписаха споразумение с производителя на Sputnik. Това не е нещо ново под слънцето", категорична бе проф. Александрова.

Според проф. Чорбанов, като се изчерпа големият процент от малкия процент желаещи да се имунизират, вече ще има достатъчно ваксини.

"Колкото по-дълга е една пандемия, толкова повече мутации ще възникнат във времето. Мутациите на вируса бяха 1-2 на месец, изведнъж се появи огромна група мутации от типа на 23 едновременно. Доказа се, че това се случва при имунодефицитни пациенти. Има неприятни предположения, че лекуването с различни агенти, много способства тези мутации. Тези пациенти са най-рисковите", коментира той.

Проф. Александрова допълни, че успехът при комбинация на аденовирусна и РНК-ваксина засега все още е постигнат на ниво животни.

"Нормално е вирусът да мутира. Една година по-късно вече не сме толкова беззащитни, логично е вирусът да опитва да бяга по някакъв начин. Ако имаме специфично лекарство, по същия начин той ще опитва да се скрие от него", обясни проф. Радостина Александрова.