Кой определя политиката на партиите? Членовете на партията, лидерът или бизнесът?

Не познахте. Според две-трети от българите, организираната престъпност „има голямо или много голямо влияние върху някои от основните партии в страната“.

Това показват данните от нациоално представително изследване на общественото мнение, направено от Институт „Отворено общество“. Резултатите ще бъдат представени на конференцията „Демокрация и гражданско“ участие днес в София. Данните са представителни, проведени са 1178 интервюта от 21 март до 9 април.

На второ място по влияние над партиите – след мафията, се нарежда лидерът. Според 52% от хората решенията се взимат еднолично. 38% от анкетираните мислят, че бизнесът взима решенията в партиите, а само 23% вярват, че това са тези, които би трябвало да са – редовите членове.

Четири от пет човека са убедени, че законите в България не се прилагат еднакво за всички – 77%. Съвсем малко по-малко – 69%, са българите, които намират законите за неясни и неразбираеми. 58% не са съгласни с твърдението, че законите са справедливи.

Примирение, особено в селата

Въпреки негативните оценки и широко разпространеното мнение за криминализацията на политиката, всеки трети българин декларира, че не би направил нищо, ако е недоволен от управлението на страната. Тази нагласа е още по-разпространена сред живеещите в селата, възрастните хора, нискообразованите и безработните.

Едва 3% от анкетираните казват, че са готови да участват в стачка заради лошото управление. 4% - в бойкот, само 7% заявяват готовност да участват в протести. Най-много – 11%, са готови да се подпишат в петиция.

На фона на тези данни обаче демокрацията остава най-предпочитаната форма на управление. Над 50% от българите не виждат алтернатива. Два пъти по-малко не са съгласни с това твърдение. Колкото по-образовани са хората, толкова по-привързани са към демокрацията. Единствено при хората с начално и по-ниско образование демокрацията не е одобрявана.

Страхът от подслушване е най-силно изразен в София - 42% от анкетираните смятат, че телефонът им може да бъде подслушван от полицията. В страната това притеснява само 28%. Страхът от уволнение заради публично изразяване на критично отношение към правителството е по-силно изразен сред заетите на държавна работа и тези, които са самоопределят като роми.

А на коя държава да прилича България? На първо място е Германия с 40%. След това са Швейцария и Великобритания с по 14%. Русия е пример само за 6% от анкетираните, а Съединените щати – за 5%.