Българският народ изпадна в затруднено положение. Това не е шега. Появи се зло, което помете много устои и показа за дни дефектите, ефектите и илюзиите, в които живеем.

Първата наивна мисъл, която пропадна, беше: "То се случва далеч и нас не ни засяга“. Вгледани в пъпа си, повечето философи на прехода не намериха "българската уникалност", която "за зло или за добро ни спасява". Ако някой се чуди на кавичките - става дума за подбрани цитати от последните години по темата защо не ни щат мигрантите, пише за вестник СЕГА Арман Бабикян, експерт по политически маркетинг и ПР.

Втората наивна мисъл, която умря от подсъзнанието до Фейсбук, е, че "те ще ни оправят" Под "те" се разбират само небългари, но надарени с всичко, което ние нямаме и никога няма да имаме.

Руснаците не извадиха чудодейно лекарство със сибирски произход, съдържащо рядка трева, пета от лос и тествано още от Валентина Терешкова. Развитите демокрации, уви, работели по правила и ще почакаме година и половина, ако въобще е вярно, че са открили ваксина. Не се лекува с медитация и игли, а в Китай и тигровата мас не помогна, нито монасите от Шаолин.

Стресово всички осъзнаха, че имаме нужда от държавата и от себе си като осъзнати същества, за да се справим с проблема. А ние мразим държавата и себе си не понасяме. А сега – и двете наведнъж, и то заедно! Ужас. Ама ние нали "за нищо не ставаме"? Нали сме "разделени"? Нали, "никога няма да се оправим"? Вече знаете защо са кавичките, чували сте всичко това и в „Панорама“, и в такситата...

Вирусът създаде най-голямото национално обединение и сигурно някога ще кръстим площад на негово име.

Какъв крах настана у всички консервативно-путинистки кръгове, които изведнъж разбраха, че гражданското общество реагира първо и адекватно с набирателни сметки, с информационни кампании, доброволци, дарения, разнос на провизии към по-слабите т.н. Май неправителственият сектор не е образът на алчен западен милиардер, "протегнал костеливи пръсти към милата ни татковина". Не е винаги и прикритие за чужди разузнавания и други недодялковщини. Хората обичат да бъдат солидарни пред заплахата и без заплахата също, като първият вариант е известен от племенни времена.

Несполучливо се срина и матрицата на либералстващите в крайности, защото се наложи субординация, щаб, извънредни мерки и лидер на процеса с ясни забрани и съвети. Явно не може в тази ситуация да пребиваваме като слънчевите хора и да ни излекува свободата и пазарът. Апропо, последният вие като койот и чака помощ! Предлагам да не губят време с Владислав Горанов и Томислав Дончев - те никога не са имали частен бизнес (поне официално), а да говорят директно с Борисов. Той поне е имал „Ипон“ и е давал заплати.

Срина се и лявата илюзия, че солидарността е собственост на социалистите. Оказа се, че бизнесът е най-солидарен с хората си и най-милостив към околните. Дано мерките, предвидени за него в изявления на властта, не изчезнат от законопроектите в Народното събрание.

Доказа се по емпиричен път нещо, за което не обичаме да говорим.

Овластената профанщина създаде цяло поколение и то днес реагира така, както е виждало, че реагират хората в анцузи, получили власт и признание. Всеки за себе си. Пука им за неграмотността в гетата - те ще се оправят! Възрастните да си стоят в къщи, то младите не ги лови! Това се вижда не от думите, а от действията на тези хора по кафенета и барове до последния момент. Да, не всички са такива, спокойно, не всички. Точно Вашето дете не е такова, то е добро и възпитано, но като го повикат приятелчетата и то, горкото, какво да прави - излиза.

Българската православна църква продължава да дава причастие с обща лъжичка и не искам да я коментирам, защото пак ще чуя, че съм никаквец, арменец, нехристиянин и не искам да си го причинявам.

В криза, наистина, за дни се вижда всичко, за което инак са нужни мандати. Не мина и едно денонощие и веднага се разбра, че шефката на здравната комисия в парламента героично излъга, като обяви, че има защитни облекла за медицинския персонал

Времето на криза е и време за герои, какво да се прави. Депутатът Лъчо и министърът МУ Ананиев така и не се сетиха, че у нас е пълно с частни болници и при форсмажор е добре да се включат. А когато се правят закони, се сещат първо за тях?! Добре, че хората сами предложиха помощ.

За дни се разбра, че не може работещите в държавните болници да изнемогват от мизерия и безпаричие. Нито трябва да висят по прозорците, нито с лентички пред сградите. Сега сами благоволиха да им дадат по 1000 лева, но дали са разбрали, че този, който им ремонтира 12-годишната кола, е по-оценен в пари, отколкото този, който ремонтира тялото на 12-годишното им дете?

Да не говорим за министъра на културата, който ту затваряше театри, ту ги отваряше и редеше през ред. Всякакви алюзии с оркестъра на "Титаник" са несъстоятелни. Става дума за профанщина.

Опозицията загуби 80% от времето си с въпроса "колко е изгоден вирусът за Борисов, за да потуши скандалите"! Ами ето толкова, естествено, че всички ще се занимават с нещо, което сее смърт!

Самият Борисов разбра, че с червен конец и ракия няма да стане. Трябва да сме честни, обяви извънредна ситуация навреме. Не, не казах както трябва, но навреме, в сравнение с много свои колеги в Европа. И второ попадение - избра образован, решителен непукист, който не се интересува от мисирки и рейтинг и е свикнал да казва истината, макар и нелюбезна за слуха. Всички усетиха разликата! Всички чуха генерал-майор професор Мутафчийски. Шок, бомба и всичките пикови думички са валидни. Някой реши да казва истината и то безцеремонно. Някой, който не желае да обяснява кой е той като човек, нито дали е ляв или десен. Той е наясно, че трябва да работи с правителството, независимо кое е то и работи. Работи!

Мутафчийски поиска най-строги мерки. Президентът и премиерът уж го подкрепиха почти мигновено. Когато излязоха министрите се оказа, че няма такова нещо. Всички решиха да се долепят до ситуационно изгрелия авторитет на професора-генерал на националния терен - Борисов, Радев, Гешев, кой ли не. Но в момента, в който трябваше нещата да се случат, двойствено бяха хлъзнати министрите, за да дадат заден. Такава е функцията на бушоните, такъв е "другият" глас на Борисов. Сигурно това е изумило Мутафчийски, но той няма мандат и работи, работи.

Уж се съгласиха на строги мерки и веднага се отметнаха.

Да живеят фризьорите!

Кой печели от тази институционална лъжа? Едва ли ние. Единият разбира от кризи, а другият - не. Единият знае, че първо е животът, а после икономическите интереси. Другият е свикнал да се съобразява само с интересите на малцина. Знаем и имената на тези "малцина". Убеден съм, че и премиерът разбира - трябва да слуша генерал, който наистина е и знае как се води война. Нали знаете, не е добре да се спори с лекар, когато те лекува.