Историята от живота на най-богатия българин живял някога прилича на приказка. Той е Благодетел от Копривщица и историята му наистина е много интересна

Той се казва Ненчо Палавеев и бил изключително богат човек. Живял през 19-ти век. Тогава той тръгнал да прави търговия по широкия свят. Бързо установил, че родината му България е прекалено малка за потенциала му, разказва Actualno.com 

Мотивацията, амбициите и желанията му нямали край и не се спирал пред никакви предели. Той разпрострял мащабно бизнеса си като се разположил на територии достигащи до Египет. По тези места някога преди него баща му бил отворил свои кантори.

И така Ненчо Палавеев работел с търговски партньори от Индия и чак до Иран. Бизнесът и търговията му вървели добре и така той решил да се разширява и да не спира. Закупил големи територии обработваема земя около Кайро. Там направил портокалови градини и изнасял плодовете за студената и мрачна Великобритания. От този свой ход спечелил милиони, а роднини и близките споделят, че бил много стиснат човек. Може би това било разковничето да успее да се превърне в най-богатия българин за всички времена.

Ненчо Палавеев бил хитър. Той съхранявал златото си на цели три континента. Когато се отпуснел на маса разказвал колко е велик и че има възможности да купи цяла една държава.

Както всяко хубаво нещо има и лоша страна. Копривщенецът останал ерген. Покрай него винаги имало красиви дами, но малко и почти никоя не се задържала покрай него, защото бил твърде пестелив и не развързвал кесията си дори за жена.

Хорските приказки казват, че докато бил в Египет, Ненчо Палавеев закръглил богатството си на десетки милиона английски лири. Такова несметно богатство, ако се изчисли към днешна дата, сумата става главозамайваща, съизмерима само със суми на световните финансови „акули“.

Къщата на чорбаджията от Копривщица, преместил се в Кайро, се равнявала на истински палат. Вътре стените ѝ били украсени с картини от италиански майстори художници. Хаджията купувал и вещи от аукциони на Сотбис.

Когато било изграждано дружество за прокопаване на Суецкия канал, Ненчо участвал с капитали и там, а когато през 1869 година завършили проекта, българинът прехвърлил акциите си в британска банка. Последната експлоатирала съоръжението и по този начин хитрият българин натрупал още повече пари, само от преминаването на стотиците кораби през канала Суец.

В 1925 г. хаджи Палавеев се върнал в родна Копривщица. Това е и годината, когато положил основите на дарителски кампании за родния си града. Със собствени средства построил паметника на Априлското въстание /костницата/, разположен в центъра на града, издигнал параклис “Св. Архангел”, отделил средства за построяване на чешма при устието и гробница при църквата ‘Св. Богородица’.

Най-богатия българин за всички времена Хаджи Ненчо спонсорирал още водоснабдителната система за града, издигнал основно училище, наречено на него, залесил един връх с иглолистни дървета.

Всички хора в града го наричали хаджия ‘Благодетел’. Той заделил 6000 златни британски лири, равни на 47 кг злато и ги отпуснал на Министерство на народното просвещение с договор с градската управа и така поддържал пълна гимназия. Последната била открита в 1932 г. и била оборудвана с всичко важно. За нея копривщенския Благодетел наел учители, на които лично плащал.

Най-богатия българин за всички времена направил още куп неща:

На 31 май 1934 г, той основал благотворителна фондация, която била кръстена на него. Целта на фондацията била ‘икономическо и културното израстване’ на града, в който е роден. Фондацията набирала средства от основния капитал на своя Благодетеля, както и от всичко завещано ѝ от него. Когато починал Хаджи Ненчо, датата била 18 септември 1936 година, фондацията изчислила цялото му имущество, което се равнявало на:

- собствената му къща, която се намирала в Ламбовската махала, ¼ идеална част от бащини 2 къщи, четири яхъра в Александрия, 150 облигации от Националната банка в Египет и 57 облигации от банката Деджил унифие в Египет.

Всички важни и ценни книжа били съхранявани в Базел. За родния си град Палавеев завещал и своите влоговете от Българска земеделска банка – София, БНБ, Известната банка в Копривщица, цялата покъщнина и една касетка ценности, в която имало кюлчета злато и златни наполеони. Всичкото това имане се равнявало на около 450 килограма злато и 40 милиона златни лева.

Съгласно завещанието на дарителя, правата на фондацията били да изразходва частта от ¾ от ежегодния приход, а останалите 1/4 да капитализира. Всичко трябвало да се спазвало до 1946 година.

След тази година новата власт и Министерство на народната просвета, което имало надзор над фонда, започнали да се харчат както целият годишен капитал, така и основният. Това продължило до 1980 година, когато фондация ‘Ненчо Палавеев’ изразходила парите и преустановила дейността си.

Когато починал в 1936 г., Ненчо Палавеев’ - най-богатият българин, бил погребан в масивна гранитна гробница с много почести. Според надписа на надгробната плоча, там хаджията трябвало да намери покой.

Уви, легендите разказват друго:

Легендата за най-богатият българин на всички времена

В тях се говори, че големият българин не намира покой, защото парите му не са разходвани според заръките му. Разказва се, че всяка вечер, след полунощ, капакът на саркофага от гранит се отмества и излиза духът на Ненчо Палавеев. Смята се, че хаджията броди из кривите копривщенски улички, разглежда сградите, които са издигнати с негови пари и всичко, което е направено или не е за града с наследството му. Казват, че духът на хаджията Ненчо се заканва да потърси равносметка един ден на всички, които са злоупотребили с наследството му!