До 2020 г. ще бъдат заменени стоките от ЕС, необходими за отбранителната промишленост.

Успехите, които Путин жъне в Близкия изток, не означават, че за него всичко е розово. Политиката му среща яростен отпор от западните страни.

Още през 1983 г. Роналд Рейгън отбелязва пред евангелисти във Флорида, че Съветският съюз е “империя на злото”. Президентът предупреди тогава за укрепването на съветските сили, което представлява глобална заплаха и необходимостта от справянето с нея, пише 24 часа.

Сега историята се повтаря. Съвременна Русия е бледа версия на комунистическия режим, който се разпада през 1991 г.

Русия нахлу в съседна Грузия през 2008 г., а в Украйна през 2014 г., където войната ескалира и загинаха над 10 000 души. Незаконното според Запада анексиране на Крим беше първото усилие за промяна на европейските граници със сила след Втората световна война. Руската войска, изпратена в Сирия, спомогна за съхраняване на режима на Башар Асад. След анексирането на Крим последваха икономически санкции, които както обикновено дават минимален резултат. В случая с Русия ембаргото се превърна в стимул за научна, техническа и агро-индустриална революции

Преди санкциите вносът от ЕС в Русия на храни, промишлени стоки и техника беше огромен. Москва плащаше с газ и това вероятно щеше да продължи.

Доклади на ЦРУ, ФБР и Агенцията за национална сигурност на САЩ пък твърдят, че Путин е наредил киберпропагандна атака, която да повлияе на президентските избори в САЩ през 2016 г. Подобни атаки бяха регистрирани също в Германия, Франция и Холандия - факти, доказващи разширяването на руското влияние в рамките на новия световен ред.

Други грехове, приписвани на “империята на злото” от демократичния западен свят, включват продажба на оръжия на талибаните в Афганистан и петрол за Северна Корея. Кремъл също така предоставял убежище на киберпрестъпници, изпращал бойни самолети, които да тормозят американските военни самолети в Сирия и въздушните сили на НАТО над Балтийско море. Пращал подводници подозрително близо до ключови подводни кабели в Атлантическия океан, пренасящи 97% от глобалните комуникации.

Отговорът на противоположния лагер, воден от администрацията на Тръмп, бе противоречив и граничещ с шизофрения.

Бившият вече държавен секретар на САЩ Рекс Тилърсън написа в “Ню Йорк таймс”, че администрацията на Тръмп няма “илюзии” за надигащата се Русия. Внезапно се появи и по-строга политическа линия с точно навреме обявеното съобщение, че антипропагандни оръжия ще бъдат продадени на Украйна за защита от бунтовниците, подкрепяни от Русия.

Тези стъпки обаче противоречат на тенденцията в действията на президента Тръмп. Администрацията предприе бавни стъпки за прилагане на нови тежки санкции срещу Русия. Едновременно с това обаче Тръмп не свика заседание на кабинета по повод предполагаемата руска намеса в президентските избори.

“Кога всички мразещи и глупаци ще разберат, че добрите отношения с Русия са нещо добро”, коментира Тръмп през ноември.

През 1983 г. Рейгън призова слушателите си “да се пазят от изкушението да пренебрегнат историческите факти и агресивните импулси на империята на злото”. Тридесет и пет години по-късно тези думи отново заслужават внимание.

За да сведе до минимум загубите от създалата се ситуация, Путин инициира многомилионен план за насърчаване на руската икономика.

Последните президентски избори доказаха, че, въпреки натиска от Запада, доверието към Владимир Путин не спадна и той бе избран за президент за 4-и път. СНИМКА: РОЙТЕРС

Резултатите са налице. Тази година Русия планира да замени и последните вносни части за бойните си самолети и да премине към пълна автономия на производство. До 2020 г. ще бъдат заменени стоките, внасяни от ЕС за отбранителната промишленост. В рамките на програма за диверсификация, одобрена от руското правителство, милиони инвестиции ще отидат в енергийния сектор, производството на медицинско оборудване, електрически уреди и информационни технологии, за да насърчат руските компании да произвеждат тези продукти. Така Русия не спира да затвърждава позициите си на една от най-влиятелните световни сили.

Заобиколена от една страна от Европа, Русия постепенно обърна поглед към Китай и цяла Азия, където несъмнено е центърът на съвременната световна икономика. Активното сътрудничество с Пекин донесе много ползи на Москва. Китай е ненаситен потребител на руски петрол и газ, основен купувач на оръжие и зърно. Освен това двете страни създадоха авиационен съюз, който да се конкурира с “Еърбъс” и “Боинг”.

Формиращата се нова имперска периферия на Русия дава като резултат - силни връзки между Москва и Египет при Сили, гръцкия Кипър и Гърция при Ципрас, както и бившите югославски републики, България и Румъния. Русия също играе водеща роля в групата БРИКС, включваща Бразилия, Индия, Китай и Южна Африка - мощен блок, играещ на световната сцена в противовес на САЩ, Европа и Япония.

В очите на обществеността настоящият президент изведе Русия от печалните времена и я спаси от перспективата за национално унижение след разпадането на съветската империя през 90-те.

Със силна амбиция и поглед далеч в бъдещето Путин отново превърна страната в горда и значима държава. За повечето руснаци Путин е не само президент, а реалният основател на постсъветската руска империя, написа преди време в свое проучване бившият руски дисидент Глеб Павловски, който е много далеч от привърженик на Путин.