Всеки път, когато се почувствате наистина уморени, поемете дълбоко дъх и прочетете тази статия…

„Знам какво е да чувстваш умора. И то не само във физическия смисъл на тази дума.
Светът, в който живеем, е изтощаващо място. Той буквално ни изпива. Неблагодарен е. Постоянно ни измъчва, рядко ни възнаграждава.

Вие сте уморени, просто защото живеете в него. Писнало ви е да обичате твърде много, да се грижите за хората около вас, да давате на един свят, който не ви отвръща с нищо хубаво. Уморени сте от инвестирането в безкрайните възможности. Уморени сте от несигурността. От сивото.

Знам, че не винаги сте се чувствали по този начин. Имало е време, когато сте били чисти и изпълнени с надежда. Когато вашият оптимизъм е надделявал над цинизма. Когато сте притежавали неизчерпаеми количества от него. Животът обаче ви е обрулил, лека полека ви е разбивал на малки парченца. Някой не е спазил свое обещание, друг ви е предал, трети е разбил сърцето ви… Знам, че животът не винаги е бил мил по време на игрите, които сте играли. Знам, че сте изгубили много повече, отколкото сте печелили. Знам, че се чувствате невдъхновени да пробвате отново. Знам.
Защото истината е, че всички сме уморени.

Всеки един от нас. Когато достигнем определена възраст, нашите души страдат, сърцата са ни разбити, търсим отчаяно някакво удовлетворение. Искаме повече, но сме прекалено уморени, за да направим нещо по въпроса. Не ни харесва живота, който водим, но сме твърде уплашени, за да започнем всичко отначало. Трябва да поемаме рискове, но ни е страх от потенциалния провал. В края на краищата – не сме сигурни колко сили са ни останали за всичко това.

Всички ние си мислим, че сме сами в своето изтощение. Истината е, че сме уморени един от друг – уморени от игрите, които играем и от лъжите, които изричаме. От несигурността, с която се обкръжаваме. Не искаме да бъдем злодея, но не желаем да бъдем и глупака. Затова издигаме защитна стена. Подхващаме ролята, която ненавиждаме, защото не сме сигурни дали въобще имаме друг избор.

Някои моменти от живота настъпват тихичко и бавно. Те се случват заради малките и внимателно взети решения, които правим всеки ден. Които ни превръщат в по-добри хора. Трябва да дадем време на тази промяна да се осъществи. Да еволюира. И най-важното – не трябва да губим надежда междувременно.

Когато се уморите, забавете ход. Но не спирайте. Уморени сте и има защо. Уморени сте, защото такава е реалността. Уморени сте, защото се опитвате да направите някаква промяна. Трябва да продължите напред. Уморени сте, защото се развивате. И някой ден ще видите реалния резултат от този растеж."