Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева отново доказа умствения си капацитет и тоталното окаменяване на човешкото си сърце от смъртта на едно невинно дете

Днес тя заяви от  трибуната на своето високомерие, че загубата на детето било правене на евтин пиар. И допълни на диалект / тъй като тя трудно говори правилен български език когато е развълнувана/ "Ясно е, че влезнахме в предизборна кампания". 

Понякога дори думите се оказват излишни пред безскрупулната надменност на кърджалийска п....ка, както я нарече сам нейният кумир Бойко Борисов преди време. И за което тя дори не му се разсърди, а продължи да го огледа с овцедушно обожание. Тази самозабравила се женица, която нито има капацитета да говори, нито качествата да бъде политик и да взема решения за бъдещето на цяла една нация, си позволи арогантно да назидава българския народ заради всеобщото негодувания от нелепата смърт на 16 годишното момче, убито от ток на тротоара. 

Това е нивото не само на това същество, защото не мога да я окачествя нито като жена, нито като майка. Загубила е представа за действителността, онагляла от власт, изкопавайки още по-голяма пропаст между управляващите и нас, обикновените хора. Но по-тъжното е, че не само тя е НЕсъпричастна с трагедията на смъртта, а и цялата гербаджийска пасмина. Четвърти ден няма виновни, институциите си подхвърлят отговорността, а едно хлапе никога няма да порасне. 

Страшно е, че всички ние ставаме свидетели как се прикрива едно престъпление. Как колективно управляващите хора и институции оформят безотговорността и анонимността на един прост акт - прикриването на човека, който е оставил оголените кабели.

Кой е той, че толкова го пазят? А може би се страхуват, че покрай въпросния некадърник ще бъде потърсена отговорност и на всички институции по веригата?

Гневът на българите понякога може да бъде страшен. И те вече го подозират.