Тези дни една жена си припомня стария рефрен за закъсняващата, но винаги тържествуваща истина – Ана Петрова от Болярово.

Върховният административен съд (ВАС) потвърди това, в което тя бе убедена и личеше от действителността: в стадото ѝ от овце и кози не е имало чума. Но казусът, който се превърна в епицентър на страстите през лято на 2018 г., трудно може да се приеме за самостоятелен. Той влияе върху цялостната обществена оценка за горещите събития, при които в Странджа бяха избити над 4000 домашни животни. За огромна част от българите болестта бе измислица на властта или поне не бяха убедени, че трябва да се реагира чрез евтаназия. Две години по-късно решението на ВАС се възприема в масовото съзнание като доказателство, че заразата наистина не е върлувала в Странджа. Подобна констатация трудно може да се възприема за вярна, защото съдът се произнася по единичен казус. Но е факт, че след решението на ВАС винаги ще тегне съмнение дали в планината е имало чума, пише Диян Божидаров в Сега.

"Лудите" да са живи!

За Ана Петрова всичко започва на 24 юни 2018 г., когато заради положителни проби в региона се тества нейното стадо. То наброява над 200 животни, пробите са 99. Изследването е извършено в лабораторията към ветеринарномедицинския институт в София. Две овце дават положителни резултати.

На 18 юли шефът на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) Дамян Илиев обявява възникване на огнище, а ден по-късно директорът на агенцията в Ямбол Николай Георгиев разпорежда мерките, залегнали в нормативите – избиване и обезвреждане на животните в обекта, както и в контактните стопанства. Към умъртвяване не е пристъпено, защото многократно след това Петрова не пуска служителите на БАБХ. Стадото ѝ не дава признаци на свирепата болест, тя се съмнява в безпристрастността на органите, независими от агенцията ветеринари не виждат чума. Издадена е нова заповед от Георгиев - да бъде заличена регистрацията на фермата, да се обезсили удостоверението за ветеринарномедицинска дейност. И, разбира се – отново да бъдат избити животните. Хора от цялата страна застават на барикадата в подкрепа на Ана. Тя и баба Дора от село Шарково стават символ на съпротивата и несправедливостта.

В крайна сметка възрастната жена се предава, но младата фермерка - не. Не се съгласява на насрещни компенсации и тръгва по съдебен път да защитава права, рискувайки огромни институционални удари (огнищата в Странджа са първи за целия Европейския съюз). „Чума няма, нещата просто не могат да бъдат оставени така”, обяснява пред медиите този Давид, обладан от красивата лудост да се бори срещу наистина страшен Голиат.

Чумата ражда!

Петрова атакува съдебно заповедта на Георгиев за заличаване на обекта. Делото тръгва в Административния съд в Ямбол, но се прехвърля в Сливен заради отвод на съдиите. По-рано адвокатите на фермерката (Владимир Шейтанов и Николина Чакърова) са ги обвинили в пристрастност. В късната пролет на 2019 г. казусът звучи комично в съдебната зала: двете „чумави” животни не само са живи, но и раждат! Стадото си е здраво. Умират единствено 11 животни (есента на 2018 г.), за които ветеринар свидетелства, че са починали след преяждане. Става ясно, че някак се е появила неизвестна на света чума, при която болните и контактните животни са живи цяла година, дори създават агънца. Но съставът на административния съд в Сливен е концентриран върху друго: фермерката е възпрепятствала многократно БАБХ, това е нарушение, поведението ѝ носи риск от зараза, нарушава медицинските изисквания. Жалбата е отхвърлена.

Върховните съдии обаче поглеждат към същността на нещата. И заключават: „Не са изложени обективни факти, установяващи безспорното наличие на болестта по животните и съображенията за вземането на крайните мерки”; „Липсват убедителни доказателства за развитието на болестта”; „За обявените 11 умрели животни няма доказателство да са били заразени с чума; „Доказателствата по делото... (изброяват се свидетели – б..а.) установяват доброто здравословно състояние на стадото”; „От представената справка от Българска агенция по безопасност на храните (лист 80 от делото) за наличните животни към датата на произнасяне на административния акт се установява, че 203 броя овце, отглеждани в животновъдния обект на касатора са живи, включително и двете овце с посочените по-горе ушни марки”. Решението на съда в Сливен и заповедта на шефа на БАБХ – Ямбол за заличаване на стопанството са отменени.

Битият – бит, а виновните?

Както през 2018 г., така и сега странджанската одисея предизвика бурни политически страсти. Ден след оповестяването на решението на ВАС лидерът на БСП Корнелия Нинова посочи премиера Борисов като виновен за безпричинно избитите животни. Тя имаше право да говори по темата, защото многократно на място бе защитила стопаните в планината. Борисов замълча, а вместо него в парламента за обяснения се яви земеделският министър Десислава Танева. Твърде интересно бе изказването й. Тя заяви, че ВАС не е съборил обявяването на огнището в Болярово, върху което стъпва отменената заповед за ликвидиране на фермата. Думите ѝ бяха демагогия, защото съдът изрично посочва, че обявяването на огнището е необжалваемо. Но още по-любопитна бе друга част от изказването на Танева - изтъкна, че впоследствие премиерът освободил отговорните лица – от областния директор на БАБХ до тогавашния министър. Звучи като намек за никога не признати официално вини.Земеделският министър Румен Порожанов подаде оставка през май 2019 г. след скандалите с къщи за гости, няколко месеца по-късно Дамян Илиев тихо излезе в пенсия, сменен бе и областният директор Николай Георгиев. Не се е чуло да им е изнамерена по-специална отговорност.

Мирише, та се не трае

Цялата странджанска сага бе съпътствана от ред други скандали. В разгара на тлеещите огнища БАБХ повери на новосъздадена фирма за компютърни части да доставя препарати за диагностициране на болестта. После пък прокуратурата образува проверка за начините на изгаряне на животински отпадъци. Сега след произнасянето на ВАС съмнението за далавери вечно ще съпътства недоверието в съществуването на самата чума, а версиите за събитията ще останат хиляди: корупционни подбуди, презастраховане на българската власт поради страх от Брюксел, ненадеждни проби и лабораторни изследвания, вирусни мутации, които правят самото научно удостоверяване дискусионно... Кое е истина, кое не, няма как да се разбере, но сухите факти са следните: чумата като цяло е потвърдена в европейската референтна лаборатория, хиляди животни са избити; специално при Ана Петрова обаче стадото се радва на дълъг живот, а без нейната чутовна воля съмненията никога нямаше да бъдат потвърдени; трима от пряко замесените в управленската верига постепенно са отстранени. Кофти е усещането и винаги ще остане такова.