За властите в НРБ те са били „центрове за шпионаж и диверсии“ – лагерите, в които са били настанявани на Запад бегълците от Източния блок. ДС е събирала информация за тях.

Един нов сборник сочи как е ставало това, пише Дойче Веле.

Днес бежанските лагери ни подсещат най-вече за мигрантската криза от 2014-2015 година. Те са символ на вълната от хора, които масово тръгнаха към „крепостта Европа“, за да търсят по-добър живот и политическо убежище. Националистите и противниците на миграцията в Европа от сърце мразят лагерите.

Често забравяме обаче, че в едни не толкова далечни времена мнозина българи (и още повече източногерманци) също минаха през подобни бежански лагери. По време на Студената война тези лагери бяха и първото убежище на хората от Източния блок, който бяха решили да избягат отвъд Желязната завеса. В тези лагери обаче своите пипала пускаха комунистически тайни служби, включително и българската Държавна сигурност. Какво точно е търсела ДС в лагерите – това научаваме от един сборник на българската Комисия по досиетата (КОМДОС), който беше представен в Нов български университет.

"Центрове за шпионаж и диверсии"

„Бях истински изненадан от количеството материали и информации, събрани за бежанските лагери на Запад,“ казва експертът от КОМДОС Марко Цветков в интервю за Дойче веле. „Най-силно впечатление прави фактът, че ДС ясно си обяснява как функционират лагерите, какви са вътрешните процедури и дори как са разположени отделните сгради,“ казва Цветков.

А от какво по-специално се е интересувала българската ДС? „ДС смята, че бежанските лагери са центрове за шпионаж, диверсия и подривна дейност, извършвани от Запада,“ допълва Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата. За „разработването“ на бежанските лагери с ДВ отговаря Второ главно управление, подпомагано от Първо главно управление (което отговаря за разузнаването) и от Шесто управление – политическата полиция.

Навремето тези документи са били строго секретни. Сега КОМДОС ги прави достъпни за всички. От тях разбираме, че бежанските лагери са били разделени в три категории. 1. Официално признати бежански лагери в капиталистически страни – например лагерът Цирндорф близо до Нюрнберг във ФРГ. 2. Тайни лагери, създадени обикновено от американските военни, където бежанците се използват за шпионаж и диверсия – например лагерът „Камп Кинг“ на армията на САЩ близо до Оберурзел. 3. Лагери в трети страни, примерно в Югославия.

ДС „води на отчет“ общо 70 различни бежански лагера в Гърция, Турция, Югославия, Италия, Германия, Австрия, Дания и Швеция. От сводките на ДС става ясно, че най-лоши са били условията в гръцките и в някои италиански лагери – за тези места се разказват ужасяващи история за насилия, непоносима хигиена и стачки. Но малцина български бегълци искат да попаднат в тези лагери – за повечето от тях „Обетованата земя“ се нарича Федерална република Германия. Според документите на ДС, повечето български бежанци не желаят да остават дори в страни като Италия и Австрия – те гледат да продължат към Германия и за целта си търсят какви ли не скривалища, включително в камиони или в тоалетните на влакове.

От какво се е интересувала ДС и как си е набавяла информация?

„Сега е възможно да разгледаме историята на българските бегълци и на миграцията през призмата на ДС,“ обяснява Марко Цветков. Държавна сигурност е събирала всевъзможни информации, до които е успявала да се добере: Как са организирани лагерите, къде спят и работят обитателите им, колко дълго остават в лагера отделните бежанци, къде отиват след това, какви са мерките за сигурност, с какво се хранят бежанците и какви грижи се полагат за тях, кой финансира лагерите.

Членове на Комисията по досиетата на представянето на сборника "Българската ДС и бежанските лагери на Запад"

Тези информации ДС събира от два източника. Първият е информационният обмен с „братските служби“. Особено източногерманската Щази пише дълги доклади за лагерите в Западна Германия, през които преминават милиони източно германци, а тези доклади се изпращат и в София.

По-важният и по-интересен източник на информация обаче са разпитите на българи, които са се завърнали в страната, след като са минали през лагерите. Защото не всички бегълци, наричани от властите в НРБ „невъзвращенци“, всъщност наистина са искали да останат на Запад, решени да не се връщат никога в България. 

През ноември 1976 година ДС пише 10-страничен доклад за анонимен българин, който месец по-рано заминал с туристическа група на „Балкантурист“ за Югославия, а оттам за Виена. Пред ДС човекът казал: „Останах много възхитен (…) от лукса и разкоша, в които на пръв поглед живееха виенчани. (…) Тогава през ума ми мина една мисъл, а именно – защо да не мога да живея и аз така разкошно?“ Но вместо да попадне сред очаквания разкош, анонимният турист се оказал в бежанския лагер Трайскирхен, описан от него като мръсен и недружелюбен. Така месец по-късно, с помощта на българското консулство, той се оказва отново в София – и в стаята за разпити на ДС.

Службите на Запад са се интересували от бегълците от Изтока 

Скица на лагера "Трайскирхен" в Австрия, направена от ДС

„В един момент ДС започва да прониква в лагерите и да вербува агенти. През 1980-те години обаче вече са принудени да признаят, че нямат достатъчно капацитет, за да съберат същински доказателства, че бежанските лагери са центрове за шпионаж и диверсии. И в този смисъл работата им завършва без успех,“ обобщава Екатерина Бончева.

И все пак: днес е добре известно, че в германските бежански лагери пристигащите от Източния блок систематично са били разпитвани от тайните служби, за да бъдат извлечени информации. Комисията по „случая Сноудън“ в германския Бундестаг също оповести, че от 50-те години на 20 век нататък германското външно разузнаване, в сътрудничество с партньорите от САЩ, Великобритания и Франция, е разпитвало бегълци от Източния блок. Германската служба БНД (външното разузнаване) през 1958 година създала дори специално звено под прикритие, което официално се водело „Служба за допитване до населението“. Българската Държавна сигурност знаела за това звено, където към края на Студената война работели 260 души. До 1990 година БНД успява да извлече доста информация с помощта на „Службата за допитване до населението“, но днес мнозина се съмняват дали тази информация си е струвала усилията. Ясно е обаче, че „подривна дейност“ и „диверсия“, както смятали в ДС, не е имало. Разпитите на бегълци се практикуват чак до 2014 година, след което са прекратени поради неефективност и поради това, че обществеността вече знаела за тях.