Психологическа култура за млади родители.

През последните години във форумите често се коментира отношението към децата ни в детските градини и ясли. С напредването на техниката и технологиите в общественото пространство се появиха клипчета и звукозаписи с изключително неприятни сцени на тормоз над децата както физически, така и психически. Винаги се изненадваме от такива прояви и ги смятаме за инцидент, особено когато става въпрос за дългогодишни преподаватели. А дали е така?

Проблем е, че децата не могат да се защитят, нито да обяснят ситуацията. Приемат наказанието като нещо срамно и не го споделят в къщи. Когато няма добра комуникация между родители и деца (а това е често) се създават условия за психо травми, които се проявяват години по-късно. Децата нямат опит и база за сравнение. Родителите също нямат опит и приемат реакцията на педагозите за нормална. Все пак, когато детето ви започне с нежелание да ходи на градина, когато се държи особено, различно отколкото в къщи, когато се появят тикове, заекване, труден изказ, когато започне да сънува кошмари свързани с градината и да се изпуска през нощта, трябва да светне червена лампичка за родителите.

Първо се опитайте да говорите с детето – много внимателно да го разпитате за отношенията му в градината. След това да говорите с педагога в градината. Споделете с другите родители. Обърнете се към психолог! Не към човек с диплома по психология или институционален психолог,  усвояващ пари по някаква програма в градината, а към оперативен, специализиран, работещ психолог.

Когато констатирате проблем, а той почти винаги засяга персонала на градината, си има ред за реагиране. Това трябва да се учи в училище. Подава се жалба до директора на градината. До един месец директора трябва да ви отговори. В случай, че отговора не ви удовлетворява или се съмнявате в адекватна реакция на директора, пускате жалба до общината (която е бенефициент на детските градини и ясли), до инспектората на МОН (който отговаря за предучилищната подготовка), до Министерството на образованието и науката за предучилищната подготовка  или до социалното министерство, когато се отнася до яслите. Отговорите са дължими до един месец.

Ако някой чиновник започне да ви разубеждава да не пускате жалба не му се връзвайте. Самите институции са заинтересувани да получават такава информация за да могат по-добре да ръководят и управляват предлаганата услуга. За да не изпадате в ситуация, в която да твърдят, че срещу този преподавател до сега не е имало подадени жалби. Когато проблема засяга повече деца и родители се пуска колективна жалба.

За младите родители: 

Не подценявайте проблема. Педагога трябва да е на пиедестал, но трябва ежедневно да отстоява своето място. Това е негово задължение, а не право! Системата на детските градини и ясли е социална услуга към родителите, а не към персонала. Личните си проблеми персонала трябва да си ги държи в къщи, а не да ги проектира върху беззащитните деца. Не позволявайте и да ви рекетират за хигиенни материали и пособия или да ви експлоатират труда – има изрична заповед за това на кмета.

Всички педагози учат педагогическа психология, а някой и специална. Това не ги прави професионални психолози, но им дава достатъчна култура, за да умеят да оценяват обстановката и да реагират адекватно. Когато децата в една група не смеят да гъкнат дори в отсъствие на педагога и стоят мирно, когато говорят с него това не е ли последствие от физически и психически тормоз. Как може директора и колегите й да не го забележат? Ако са го забелязали защо не са реагирали?

Защо педагозите не се подлагат на психологическа диагностика? Имат ли работа психопатите в тази система? Тяхната работа е да създават и  подготвят личности, а не овце – подчиняеми, уплашени, афектирани. След това се питаме защо агресията в училищата расте, на улицата също. На запад социалните отнемат деца на родители за много по-малки простъпки от тези, на които ние подлагаме децата си в социална услуга.

Аз съм потърпевш от социалната услуга на общината и с интерес очаквам реакцията й. А аз съм шестдесет годишен психолог с богат опит и практика. Мога да компенсирам психическата травма на детето си. А вие?

Валери Бенеков - Организационен психолог, Клиничен психолог, Социален педагог