Тодор Капитанов, юрист, Национален секретар на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор отговаря на въпроси по Трудово право в рубриката за правни консултации на вестник Труд.

"Ако служител бъде повикан на работа през нощта, освен извънреден труд за изработените часове, следва ли да му се заплати и нощен труд?", пита Т. Боянов от Пловдив.

Отговор: В чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че за някои категории работници и служители, поради особения характер на работата им, може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1- 4 от Наредба № 2 от 1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя, когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника и служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция.

Мястото на разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя.

Времето, през което работникът или служителят се намира на разположение извън територията на предприятието, не се включва и не се отчита като работно време. То обаче се заплаща съгласно чл. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Само фактически извършената работа през времето на разположение (при възникнала необходимост от осъществяване на трудовата функция) се отчита и заплаща като извънреден труд. При полагане на извънреден труд по ал. 4 на работника или служителя се осигурява минималният размер на непрекъснатата междудневна и седмична почивка.

Според чл. 4 от наредбата времето за дежурство, както и времето на разположение извън територията на предприятието, се определя с месечен график, утвърден от работодателя. В чл. 5, ал. 1 от наредбата е предвидено, че максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да превишава: 1. общо за един календарен месец – 100 часа; 2. за едно денонощие през работни дни – 12 часа; 3. през почивни дни – 48 часа. Съгласно ал. 2 на чл. 5 от наредбата, на работник или служител не може да се възлага да бъде на разположение: 1. в два последователни работни дни; 2. в повече от два почивни дни в един календарен месец. Ограниченията по ал. 1 и 2 могат да не бъдат прилагани в случаите при оказване на медицинска помощ – ал. 3 на чл. 5 от наредбата.

Според чл. 140, ал. 1 от КТ, нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възраст – от 20,00 ч. до 06,00 ч. – ал. 2 на чл. 140 от КТ. В случай, че лицето полага и нощен труд, той следва да бъде заплатен.