Ръководството на КНСБ се срещна с народни представители от ГЕРБ

В бюджета за 2024 г. липсват още поне 400 млн. лв. за увеличение на заплатите. Първоначалното ни искане бе за 600-700 млн. лв., като в хода на разговорите ни през последния месец с финансовото министерство и с премиера акад. Николай Денков бяха предвидени допълнителни средства за жп сектора, културата, висшите училища, Селскостопанската академия и БАН. Не са осигурени обаче за вдигане на възнаграждения в здравеопазването, агенции в структурата на министерството на земеделието, на министерството на труда и социалната политика, за градския транспорт, необходими са още средства и за средното и висшето образование.

Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на проведената днес в парламента среща на ръководството на КНСБ и председатели на федерации от обществения сектор с народни представители от ПП ГЕРБ. Своите искания по бюджета за следващата година представиха лидерите на Синдиката на българските учители д.ик.н. Янка Такева, на ВОН проф. Лиляна Вълчева, на ФНСДУО Кръстьо Боянов, на ФНСЗ Валентина Васильонова, на ФСЗ д-р Иван Кокалов, на СБМТД Станислав Почекански, на НСФ “Култура” Борис Начев, на ФТС Александър Шопов, зам.-председателят на НСПС “Огнеборец” Станимир Миланов, председателят на синдиката на гражданската администрация в МВР Елена Петрова.

Конкретните искания на конфедерацията бяха връчени на депутатите. Димитров посочи, че са необходими още 100 млн. лв. за средното образование, така че възнагражденията да се вдигнат не с предвидените към момента 7 процента, а с поне 10 на сто. КНСБ не приема залегналия в бюджета механизъм заплатите на педагозите да се изчисляват като 125% от средната заплата за страната за цялата 2023 г., а настоява да е спрямо последното тримесечие на годината.

Вие въведохте политиката заплатите да са 125% от средната брутна и сега трябва да е чест за вас, като част от управлението, да я защитите. Казусът е много лесно решим, обърна се към депутатите председателят на СБУ Янка Такева. Тя обясни, че допълнителните 100 млн. лв. за педагозите могат да се осигурят от капиталовите разходи или от други разходи за образование, които след направен анализ е установено, че няма да бъдат усвоени.

За работещите в училищно и детско здравеопазване са нужни 60 млн. лева, а за структурите към Минстерството на здравеопазването – центровете за спешна медицинска помощ, диспансерите, регионалните здравни инспекции, трябват 40 млн. лв., така че минималното увеличение на заплатите да е поне 10 процента.

КНСБ настоява и за 51 млн. лв. за министерството на земеделието и неговите агенции. За агенциите към МТСП – по заетостта, за социално подпомагане и Главна инспекция по труда са нужни 23 млн. лв., а за ръст на възнагражденията в НОИ – 12 млн. лева.

Поне 49 млн. лв. са необходими и за университетите, което ще доведе до вдигане на заплатите на неакадемичния състав.

Социалното напрежение в сценичните изкуства е много голямо и следващата седмица ще намери своя израз, каза Станислав Почекански, председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци. На 6 декември работещите в културната сфера излизат на протест пред ресорното министерство.

Като положителни страни на бюджета Димитров изтъкна вдигането на минималната работна заплата, залагането на средства за ръст на заплатите, макар и недостатъчни, движението на максималния осигурителен доход нагоре, увеличението на пенсиите по швейцарското правило.

На макрониво смятаме, че стойността на брутния вътрешен продукт отново ще се окаже подценена. Според нас в приходната част има въпросителна с европейските пари. Имаме съмнение, че ще бъдат изпълнени предвидените допълнителни 7 млрд. лв. спрямо тази година и тук ще се отвори дупка в приходната част.

Димитров посочи, че по настояване на КНСБ се предвижда увеличаване на максималното обезщетение за безработица, но минималното остава 18 лева на ден или 396 лв. месечно.

Дори и след направеното намаление на капиталовите разходи, те пак са огромни и няма да бъдат изпълнени, каза още президентът на КНСБ.

Сега е времето за инвестиции в хората. Не споделяме тезата, че ръстът на заплатите помпа инфлацията, ние още гоним нейното компенсиране, категоричен бе Димитров.

Утре и в петък КНСБ ще се срещне и с представители на парламентарните групи на БСП и ПП-ДБ, за да ги запознае със своите искания.