Надпреварата за местния вот започна с глупости и дребнотемия, от които малцина печелят

В София Кирил Петков говори за баба си. В Пловдив на общинска сесия лидерът на групата на ГЕРБ Йордан Илиев рецитира "Илиада". Във Варна сред темите на иначе будното гражданство са: "На главна улица или съседна да се проведе Алеята на книгата" и "Защо е толкова голямо новото увеселително влакче в Морската градина". В Русе кметът Пенчо Милков лично пръска срещу комари, за да покаже, че не е да не се пръска, кипи усилен труд.

Това са щрихи от първите залпове на предизборната кампания за местния вот наесен. Както се вижда, има проблем - на кампанията й тръгна по глупости и дребнотемия, като може все така да й върви, пише Николай Иванов в коментар, публикуван във вестник СЕГА.

За обществото е ясно, че няма да спечели. Но огромна част от кандидатите - също. Цирковете не мотивират за гласуване пасивното мнозинство избиратели. Те карат да се присъедини към него и колебаещото се. На терен остават единствено контролираният вот и твърдите агитки. Печелят политици феодали и хард партия, като "Възраждане". Затова всички онези формации и кандидати, които не принадлежат към въпросния специфичен кръг, следва да преустановят тая детска градина.

Освен инерция и глупост, съществува още една причина, която може да измести сериозните теми от кампанията. Породена е от конюнктурната специфика на междупартийните отношения. А и от политологично-медийната среда, която обилно ще я обгрижва. Става дума за това, че е възможно през цялото време акцентът да е къде и колко са скарани ПП и ДБ (със сигурност на много места). Също и къде и колко са обвързани те заедно или поотделно с ГЕРБ или ДПС (със сигурност на не малко). Макар тия теми да са важни, е редно да се отчете, че не са най-важни. Далеч съм от мисълта, че коалициите, начините на издигане или семейната среда на кандидатите (както стана с Васил Терзиев в София) не са от значение. Просто твърдя, че е редно и за другите неща да се говори в кампаниите. Дори - доста повече.

Ето няколко примерни теми. Не са изчерпателни, но пък са характерни за всички големи градове:

"Изчезващата среда". Става дума за застрояването, разбира се, но не само. Свободната спокойна среда изчезва и след като площи просто се предоставят за някакъв тип стопанска дейност, както щеше да стане в столичния квартал "Хиподрума" наскоро. Трябва да е ясно, че цялото поругаване на паркове, градинки или най-обикновено "завладяване" на свободни до момента терени тръгва от частната собственост върху тях или отдаването им за частна дейност - защото частникът иска да печели или просто да огради за него си. Той напълно логично задейства удовлетворяване на своя интерес, а още по-логично среща несъгласие от останалата общност, след като тя осъзнае, че нейния интерес е различен. Настават протести, а общинските управи се мъчат (често с репресия!) да завъртят колелото обратно. Години минават в безспирни препирни за законност, мафии, далавери... Целият този ужас ще се избегне, ако въпросната земя просто си остава общинска. Затова първа тема следва да бъде смятат ли да продават (отдават) кметските управи терени, кои, колко, защо... Или да гарантират, че няма?!

Възнамеряват ли също така да изкупуват обратно земя (адски сложна и деликатна материя, която обаче също е в сърцето на проблема).

Другата тема със сигурност следва да е корупцията. Тоест как кандидатите ще направят така, че да предпоставят по-малко крадене. Любопитно е, че макар корупцията да е всепризнат проблем на България, в предизборните кампании, национални или местни, темата почва и свършва с "Ще вкараме крадците в затвора!". Да, ама за затвора отговаря правосъдната система, която е отделна власт - и топката се прехвърля ("Ми, не е реформирана тая власт, както да се прави!..."). Също така не се съзнава, че е по-важно не да целиш да вкараш някого в затвора, а да създадеш среда, в която да няма дилеми за затвора - просто като корупцията намалее. В тази връзка местната власт не е без инструменти. Възможно е например тя да поиска граждански бордове, наблюдаващи обществените поръчки, по-големите договори и т.н. Ако е налице желание, ще се намерят и други начини за противодействие на корупцията.

Съдбата на "местата язви". Има ги навсякъде - "Дупките" във Варна и Бургас, стадион "Пловдив", летището в Стара Загора... Да се каже каква ще е съдбата им, да се изработи проект за многобройните проблеми, свързани с тях.

Как да се намалят автомобилите. Ясно е как - като се предостави модерен удобен градски транспорт. Развитието на метрото в София показа изключителната важност на обществените средства за превоз.

Но в София проблемите останаха, да не говорим за другите градове... Не бива да се забравя обаче, че евентуално по-малко ползваните автомобили все така ще трябва да стоят паркирани някъде. Дали не е редно вместо да продават терени, общините да правят на тях паркинги? За да разчисти най-после тротоарите! С което тази тема опира до първата и кръгът се затваря.

Специално общините в Северна България следва да мислят за свои бизнес политики. Те остават сирачета при подема на Южна, обективно насърчаван от ролята й на трансконтинентален транспортен коридор. Приоритет за по-малките общини пък трябва да е опазването на горските масиви - няма нужда да се обяснява защо.

Ако всичките тия теми отсъстват от местната кампания, защо въобще ще се провежда тя? Твърде много глупост се натрупа в политиката ни, че да не поискаме най-после поне малко смисъл!

На финала едно пояснение: В Пловдив "Илиада" бе рецитирана като част от дебат за повече пари за уличната мрежа в район "Тракия". С което не просто зрелището измести смисъла. Ами и самото зрелище дълбае надолу - като детска градина, наистина, в която незрели личности правят разни работи с искрена сериозност.