И това е една закономерност, част от новото нормално, посочи д-р Симеон Матев

„Пълно замръзване на река Дунав не сме имали от 1985 година, а най снежната зима, с най-дебела снежна покривка на много места е измерена през 1963 година или точно преди 60 години“, припомни за БНР д-р Симеон Матев, асистент по климатология в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет и автор в платформата „Климатека“. Преживяхме една от най-топлите зими тази година, втората най-топла до момента, фактите сочат, че изминалият месец февруари на 2023 година е поредният месец с по-високи средни температури от нормалното в съвременната метеорологична история. „Това, че тази година видяхме сняг през март не е някакво изключение, след като бяхме по къс ръкав на Нова година и по Великден нищо чудно да сме с якета. И това е една закономерност, част от новото нормално“, посочи експертът и подчерта, че екстремните прояви на времето стават все по-интензивни, а последствията от тях – многостранни. „Можем да бъдем по-адаптивни и с един пакет от действия, като например да потърсим по-подходящи насаждения за тази нова реалност; с това да планираме по-правилно и рационално водните ресурси; с това да използваме по-ефективно като цяло природните ресурси, бихме били много по-готови да посрещнем новата реалност", каза още д-р Матев.

Очакваното застудяване в края на месец март не означава, че пролетта ще е хладна като цяло. „Но ще имаме периоди с по-студено от нормалното време – единият ще е следващата седмица, а за сега следващият се очертава да бъде точно след изборите. Очакванията са първата половина на април да бъде малко по-хладна, но втората – да компенсира това захлаждане и като цяло пролетта да бъде с градус, градус и половина по-топла от обичайната“, прогноза климатологът.