В Пловдив ще се пържат като в Кот д'Ивоар, в Русе - като в Нигерия

На света не му остава много време да озапти глобалното затопляне. Ако иска да спре драматичните климатични промени, трябва да намали температурата с повече от 2 градуса.

Но дори и тогава затоплянето ще продължи, макар и не с такива темпове. Това се посочва в доклад на Междуправителствения панел за климатични промени (IPCC), познат още и като Климатичен съвет. В него участват учени от над 100 държави, пише 24 часа.

Според техни изчисления дори и ако постигнем поставените цели за намаляване на затоплянето с 1,8 градуса по Целзий, промени ще настъпят.

Според техните изчисления след 60 години София ще има климата на американския град Филаделфия, Пловдив – на град Толиара, Мадагаскар, Русе ще е близнак на Тараз в Казахстан, Варна ще има същото време, каквото е сега в Бертуа, Камерун, а Бургас ще се превърне в Бриджтаун, Барбадос.

Още по-драстични ще са промените, ако не сложим спирачки на затоплянето и температурите се покачат с прогнозираните 4,2 градуса по Целзий.

Тогава София през 2080 година ще се превърне във филипинския град Себу, Пловдив ще има климат като този на град Димокро в африканската страна Кот д'Ивоар, Бургас ще е втори Орландо (Флорида, САЩ),

Варна – Порт ъв Спейн в Тринидад и Тобаго, а Русе ще е близнак на нигерийската столица Абуджа.

Покачването на температурите ще доведе до драстични промени и в количеството дъждове, както и в растителния свят. Ще се промени вегетационният период, при който растенията се развиват под земята. Енергийните нужди също ще са други – в България почти няма да има отоплителен сезон, за сметка на това ще трябва да се охлаждаме с климатици през по-голяма част от времето.

За климатичните си модели IPCC приема препоръчителните температури, при които се включва отопление или охлаждащ уред. Смята се, че при външна температура от 15 градуса имаме ден за отопление, а при температура над 18,3 градуса – за охлаждане.

Климатичните модели на градове близнаци са все пак математически изчисления и могат да варират според външните фактори. Но е сигурно, че ако не сведем затоплянето до покачване с максимум 1,5 градуса, промени ще настъпят.

За да ги избегнем, се налагат драстични промени във всички области на човешкия живот – използването на енергия, транспорта, индустрията, строенето на сгради, застрояването в града или в селото... Като всяка промяна е благоприятна, дори и малката. Например при затопляне от само 1,5 градуса световният океан ще вдигне нивото си с 10 сантиметра по-малко, отколкото при затопляне с 2 градуса.

Това означава, че 10 милиона души по-малко ще бъдат застрашени от климатични катастрофи като наводнения, бури или повишаване на солеността на почвата.

При вдигане на температурата с 1,5 градуса Северният ледовит океан ще остава без лед през лятото веднъж на 100 години. При вдигане с 2 градуса – на всеки 10. При модел затопляне с 1,5 градуса ще изчезнат 70 до 90 процента от кораловите рифове, при 2 градуса – всички. Затова и за придържане към ангажимент затоплянето да се сведе под 1,5 градуса натискат всички малки островни държави.

Според IPCC, за да се постигне това, трябва да се намали изхвърлянето на емисии въглероден диоксид с 45% до 2030 г., а до 2050-а те трябва да паднат до 0. Европейската комисия се ангажира да превърне ЕС в първата икономика, която е “неутрална климатично”.

Според плана емисиите на парникови газове след тази дата ще трябва да бъдат компенсирани чрез засаждане на дървета или чрез погребване на газовете под земята.

Според учените пречките за постигане на тези цели не са технологични, а са изцяло в полето на политиката.

Как се променя климатът в България? Според доклади на БАН в страната ни от края на 70-те години се наблюдава тенденция към затопляне. Почти всички години след 1989 г. са с положителни аномалии на средната годишна температура на въздуха спрямо климатичната норма на базисния период 1961 – 1990 г.

За периода 1971-2011 г. средната приземна температура на въздуха в страната ни се е увеличила с 1,5°С. 13-те най-топли години - от 1989 до 2011, са настъпили през 15-те години между 1997 и 2011 г., което е показателно за запазване на тенденцията към затопляне. Освен това се променя и броят на месеците, в които е прекалено топло или прекалено студено.

Има години с по 6 топли, има и такива с по 6 студени месеца.

Голямото разнообразие в средните януарски и юлски температури също се отразява на температурните амплитуди. За Северна България те са около 24-26°С, за Южна - около 22-24°С, за Черноморското крайбрежие - 20-21°С, а за планинските райони - до 20°С.

Тези аномалии не остават незабелязани от природата, но още няма изследвания как се отразяват на природата у нас.

Политици искат високи цени на бензина

Високи цени на бензина, които да спират хората от прекомерно каране на автомобили – това е една от идеите, които обсъждаха политиците на последния климатичен форум в Катовице, Полша.

“Заради събитията във Франция обаче, където хората излязоха по улиците заради въвеждането на екоданък върху бензина, тази идея изглежда все по-трудна за осъществяване”, казва икономистът Лорънс Гаудър от университета “Станфорд”. Политиците настояват за по-високи цени не само на бензина, но и на въглищата и тока, за да провокират по този начин пестеливото им ползване и преминаването към алтернативни източници. Климатичните промени в дългосрочен план ще излязат много по-скъпо на хората от въвеждането на данъци и спирането на затоплянето, аргументират се те.

Движението на “жълтите жилетки” във Франция обаче отговори на тези предложения с думите: “Трудно е да мислим за края на света, като не можем да изкараме дори месеца”.