Шефовете на правния и кредитния отдел на банката подали оставки и си "присъдили" 120 хиляди лева обезщетения

Вече втори ден министърът на икономиката Кирил Петков отговаря на депутатски въпроси за единствената държавна банка у нас - ББР. Пред народните представители той сподели, че тази година банката вероятно ще инкасира 250 млн. лева загуба - основно заради големите кредити, отпуснати на двайсетина фирми. На практика 20-те заема ангажират 90% от портфейла на банката, припомни за пореден път Петков. И обясни, че повечето заеми от топ 20 или не са добре обезпечени, или са от типа "балонни" - през цялото време фирмите изплащат само лихвите (а те са ниски, средно под 3%) и едва в последната година трябва да се погаси главницата говорим за заеми за 10 и повече години). Това налага банката да заделя огромни провизии, което влошава финансовите ѝ резултати, пише вестник СЕГА.

Министърът разкри, че ден преди да смени Надзорния съвет на ББР шефовете на правния и на кредитния отдел подали заявления за напускане, но и си написали обезщетения в размер на 120 000 лева. Това наложило спешна реакция и временно била привлечена частна правна кантора, която да движи юридическите казуси на банката, обясни Кирил Петков, попитан от Десислава Атанасова от ГЕРБ вярно ли е, че ББР си наема скъпи консултанти. Вече върви конкурс, като са поканени да участват шест от най-добрите правни екипи в София, допълни министърът. А временно привлеченият правен екип е успял да блокира изплащането на обезщетенията на напусналите началници, похвали се той.

Предния ден Кирил Петков разказа, че бившият директор на ББР Стоян Мавродиев си е назначил огромен брой консултанти и че те продължавали да идват в банката със суперлуксозните си коли. Служебният министър за пореден път изрази недоумение за умопомрачителните заплати, които са взимали бившите ръководители на държавната банка - в определени месеци възнагражденията им са достигали 60 000 лева.

Също във вчерашния ден от ДПС направиха опит да "отвържат" името на своя бивш депутат Делян Пеевски от темата за огромните кредити, които създадената специално да подпомага малкия бизнес държавна банка е отпускала на компании фаворити. Йордан Цонев настоя министърът на икономиката да обяви в НС има ли данни, че Пеевски, фирми, в които е бил основен акционер, или негови роднини са били финансирани от ББР. Петков обаче не даде желаната "индуленция", а обясни, че проверките за свързаност продължават. Той подчерта, че предното ръководство на ББР е подхождало съвсем формално и небрежно и се е задоволявало с информацията за участия във фирми в Търговския регистър (банката трябва да следи да не раздава заеми на свързани лица над определен лимит). Петков даде пример с известния бизнесмен Румен Гайтански, чието име също се завъртя в темата с едрите заеми - ББР е отпуснала кредит не на него, а на фирма на негов адвокат, което също е свързаност.

На прокурор

В ББР има големи кредити с неясни обезпечения и при наличие на данни за престъпление всеки случай ще бъде предаден в прокуратурата, каза пред депутатите Кирил Петков. Той посочи, че две трети от 20-те най-големи заема, отпуснати от банката, са от "балонния" вид - с дълъг срок и с плащане на главницата чак на края, на падежа. "Средният матуритет на тези 20 заема надвишава 10 години - година след година фирмата плаща само лихвата. Такива заеми навсякъде по света се оценяват като високо рискови и обикновено обезпечението трябва да е много сериозно, когато очаквате някой да ви върне парите след 10 години", поясни министърът на икономиката.

Министърът обясни в Народното събрание, че законът за банковата тайна му забранява да посочи кои са фирмите, които са получили "специални" кредити от ББР. Но описа конкретни казуса, за да покаже къде да пороците:

"Има едно дружество, което изпитва затруднение, но има много хубав актив – недвижим имот, който лесно може да се продаде и да покрие дълга, в случай, че той не се погасява. Управителите на банката викат външен консултант, а той препоръчва "преструктуриране" чрез разделяне на фирмата длъжник на две нови дружества - "здраво", в което отива хубавият актив, и "болно", в което остава по-голямата част от заема. Така добрата компания не покрива по никакъв начин риска на лошата. Надзорът събира данни и ще го вкара този казус в прокуратурата", увери Петков.

Втори пример е заем за 150 млн. лева. Той е обезпечен с имоти, а в договора пише, че кредитополучателят не може да се разпорежда с това недвижимо имущество по никакъв начин до погасяване на задълженията. Малката "подробност" е, че ако наруши тази клауза, получателят на 150-те милиона лева ще бъде глобен с... 5000 лева..

Добрата новина е, че въпреки всичко ББР е финансово стабилна, защото има голяма ликвидност и данъкоплатците са вкарали 1.4 млрд. лв. в капитала ѝ изтъкна министърът. Но има и лоша новина: "Част от тези кредити може би няма да бъдат върнати по начина, по който са обещани. Това успяхме да разберем след 8 седмици борба да сменим надзора, чиято квалификация не е толкова голяма", коментира Кирил Петков, като коментира, че сменените от него надзорници изобщо не са имали опит в банковите дела, защото основният им стаж е бил в Агенцията за приватизация.