Кирил Петков не е типичният български министър-председател

41-годишният предприемач в областта на пробиотиците и възпитаник на Харвард е новак в политиката. Той не би могъл да бъде по-различен от Бойко Борисов, бившият охранител, който доминираше в българската политика в продължение на 12 години, докато не подаде оставка миналата година след протести срещу корупцията. Така започва статия на The Guardian, посветена на интервю на премиера Петков за The Observer.

След три избора за парламент в рамките на осем месеца новосъздадената формация на Петков „Продължаваме Промяната” оглави коалиция от четири партии, като обеща да се справи с най-вредния проблем на България - корупцията.

В интервю за The Observer Петков заявява, че иска да изкорени корупцията по време на 4-годишния си мандат. „Не казвам намаляване на корупцията, а пълно изкореняване”, отбелязва той и добавя, че се надява България да бъде учебник за това как корупцията може да бъде премахната за кратко време.

„Не мисля, че е толкова трудно. България има 6,5 милиона души - тя не е толкова голяма страна - така че това, което изглежда като непосилна задача за много голяма страна, не мисля, че е такава за България”, подчертава българският премиер.

Пред медията той говори преди полицията да арестува Борисов и да претърси дома му в четвъртък, след като Европейската прокуратура обяви, че е започнала 120 разследвания за измами с евросредства в страната. Длъжностните лица не уточняват обвиненията срещу Борисов, който в миналото е бил обвиняван в корупция и винаги е отричал да е вършил нещо нередно.

Решението на главния прокурор на България Иван Гешев да освободи Борисов от ареста, без да му повдигне обвинение, след като заяви, че е открил процедурни пропуски и че бившият министър-председател не може да бъде задържан повече поради липса на доказателства, предизвика остри критики от страна на правителството.

„Изправени сме пред поредния саботаж от страна на прокуратурата, ръководена от Иван Гешев”, са думите на Петков, които медията цитира.

В изказването си преди ареста на Борисов Петков се разграничава от предшественика си. Според него лидерът на ГЕРБ трябва да сключва сделки с „олигархичната система”, за да запази властта си. За разлика от тях, в партията, която той основава, заедно със състудента си от Харвард Асен Василев - сега министър на финансите, имало „огромна хигиена”. „Ние сме независими, започваме на чисто и не зависим от никого”, твърди Петков.

Седейки на масата на ЕС, България ще отстоява демократичните стандарти, казва още той.

„Отсега нататък ще виждате България да говори за върховенството на закона като наистина силен поддръжник. Първото нещо, което трябва да направите, е да се вгледате в себе си и да се уверите, че сте свършили работата си, преди да сочите с пръст”, коментира Петков, цитиран от The Guardian.

Петков задава въпроса защо Вашингтон, а не София, наложи санкции на Делян Пеевски, за когото се твърди, че контролира Борисов задкулисно. САЩ го описват като човек, който „редовно се е занимавал с корупция, използвайки търговия с влияние и подкупи, за да се предпази от обществен контрол и да упражнява такъв върху ключови институции и сектори в българското общество”, пише още The Guardian.

Петков заяви: „Мисля, че трябва да повдигнем вежди защо някой от 8000 км разстояние може да види по-ясно значими корупционни действия”. Той намира вината в София: „Първо трябва да погледнем защо прокуратурата в България си е затворила очите за това”.

Премиерът иска оставката на Гешев, въпреки че няма правомощия да направи това, отбелязва изданието. Миналия месец премиерът връчи на главния прокурор списък с 19 лица, свързан с медийни публикации за корупция по високите етажи на властта, и призова прокурорите да си свършат работата.

Луиза Славкова, директор на Фондация „Софийска платформа“, която насърчава демокрацията, определя решението на Петков да предаде имената като безпрецедентно. „Те (правителството) имат възможност да се съсредоточат върху токсичния триъгълник между бизнеса, политиката и медиите”, каза тя.

Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии в София заяви, че Петков и партията му имат „потенциала да обърнат посоката и да превърнат България в страна, която не е системно определяна като най-корумпираната” в ЕС.

The Guardian отбелязва, че проблемът за Петков е, че първоначалната му програма е „изпреварена от всякакви кризи”. Галопираща инфлация, продължаващият коронавирус - България е с най-нисък процент на ваксиниране в ЕС, както и война в Европа. България няма обща сухопътна граница с Украйна, но не може да избегне последствията от конфликта в съседство. Войната е труден въпрос за коалицията, тъй като някои нейни членове в миналото са били проруски настроени, въпреки че всички осъдиха инвазията, маркира изданието.

„Това, което ги обединява, е позицията им срещу корупционните действия на предишното правителство, но когато става дума за някои от другите въпроси, има напрежение, меко казано”, твърди Смилов.

По-рано този месец министърът на отбраната на България Стефан Янев беше отстранен от кабинета, след като отказа да определи руската инвазия като война.

Досега България подкрепяше санкциите на ЕС срещу Русия, но се противопостави на забраната за внос на руски нефт и газ - позиция, която се подкрепя и от Германия и Унгария. „Ние сме най-зависими от руския газ сред страните от ЕС. Понякога сме 100% зависими, което е потресаващо”, казва Петков. Той се надява до лятото да бъдат завършени междусистемната газова връзка и дълго отлаганият 182-километров тръбопровод, свързващ България с Гърция, който ще доставя по-евтин газ от Азербайджан и ще наруши монопола на Русия.

Въпреки че България подкрепя хуманитарната помощ и перспективите за членство на Украйна в ЕС, тя изключва възможността за изпращане на оръжие.

Въпреки проевропейските пълномощия на Петков, Славкова твърди, че все още има неяснота в комуникацията на коалицията относно съюзите на България, особено в контекста на „медийното пространство, което дълги години не приемаше сериозно опитите за дезинформация от страна на Русия”.

Тя смята, че България се намира в повратна точка, сравнима с края на 90-те години на миналия век, когато след десетилетие на нестабилност след падането на Берлинската стена, страната избра пътя на запад. „Това е исторически момент за страна като България, сякаш се намираме в момент, в който почти наново трябва да решим, че сме част от НАТО и Европейския съюз”.