Никога не съм взимал индивидуално решенията си, винаги колективно с колегите от Министерския съвет и от Националния оперативен щаб (НОЩ).

Така пред БНР министърът на здравеопазването Кирил Ананиев оправда липсата си на притеснение от това, че новият законопроект ще му вмени повече власт.

Той очерта два варианта за окончателно приемане на законопроекта, който трябва да действа след отпадането на извънредното положение, давайки възможност за въвеждане на противоепидемични мерки за „извънредно санитарно положение“: 

„Ако се запазят сегашните текстове, не би трябвало да се променя философията на записаното в частта на здравеопазването, а да се прецизират само някои тълкувания и дефиниции, за да няма противоречие в тълкуванието. Според втората хипотеза – всички политически сили ще внесат до края на деня промени, може да се приеме вземането на решение за въвеждане на извънредна епидемична обстановка да става от парламента след внесено предложение от Министерския съвет, на база на оценка от министъра на здравеопазването и от главния държавен здравен инспектор“.

В предаването „Неделя 150“ министър Ананиев подчерта, че критериите за налагането или за отменянето на мерки ще зависят от медицинските резултати и от статистическите данни.

Здравният министър посочи, че след отпадане на извънредното положение в сила ще остане временната забрана за влизане на чужди граждани на територията на страната; временна забрана за придвижване на територията на страната, ако има епидемични огнища; временно ограничаване на експлоатацията на обекти с обществено предназначение като театри и опери; 14-дневна карантина за влизащите в страната; отчетът на заболелите от Covid-19. 

„В понеделник ще има среща с министъра на културата и ще разгледаме негов план за всяка следваща крачка при какви условия, за да започне поетапното отваряне на дейностите в закрити пространства“. 

За Ананиев един от основните въпроси, който все още остава без консенсус, е кога да бъдат отворени детските градини и яслите. 

„До две седмици ще видим резултатите в страните, които отпуснаха тези мерки и на тази база, както и на наши анализи, ще вземем своето решение“. 

По думите на министъра ситуацията във всяка болница е различна и причините за това са различни, „затова има различни мерки, които могат да се приложат като пренасочване на лекари или пренасочване на заболели към болници в други населени места“. 

„Имаме трайна политика при решаването на проблем с човешкия ресурс. Вече втора година предлагаме на МОН увеличение на броя на местата по медицина, особено за специалността на медицинските сестри. За да можем да увеличим заплащането на специалистите по медицински грижи, вдигнахме цените на доста клинични пътеки, което ще се отрази за увеличение на заплатите на специалистите“. 

Водещ: Ключов събеседник в „Неделя 150”, защото вече имаме връзка с Кирил Ананиев, министърът на здравеопазването. Добър ден, г-н Ананиев.

Кирил Ананиев: Добър ден, г-н Стаматов.

Водещ: Страх ли Ви е, г-н Ананиев, от толкова власт, която Ви се дава или която е на път да Ви бъде дадена?

Кирил Ананиев: Разбира се, че не ме е страх, тъй като аз никога не съм вземал индивидуално решенията с моите заповеди. Ние винаги сме вземали колективно решение, заедно с моите колеги от Министерския съвет и колегите, разбира се, от Оперативния щаб. Макар че аз издавам самостоятелен административен акт, това не означава, че това е волята и решението единствено само на министъра на здравеопазването.

Водещ: Да, но както се казва, Вашата фигура е на преден план? Министърът на здравеопазването и в случая, Вие, Кирил Ананиев, сте фигурата, която в очите на обществото ще концентрира правомощията?

Кирил Ананиев: Пак казвам отново, това не е мое лично решение, това е колективно решение. На базата на разговорите, които се водеха в Правната комисия в Народното събрание и след това дебатът в пленарна зала, според мен, се оформят два варианта на окончателно приемане на законопроекта. Единият вариант, ако се запазят сегашните текстове в проектозакона, не би трябвало да се променя философията на записаното в частта, разбира се на здравеопазването. По-скоро може да се прецизират отделни понятия и дефиниции в сферата на здравеопазването, за да няма противоречия в тълкуванието. Всички тези действия ще се съобразят с приетите на ниво Европейски съюз и СЗО правила и дефиниции. Разбира се, възниква и втори вариант, втора хипотеза, тъй като и всички политически сили предвиждат да внесат днес, до края на работния ден, предложения за промени, възможно е да се мине и към друг вариант на законопроекта, където вземането на решения за извънредна епидемична обстановка да става от Народното събрание, по предложение на Министерския съвет, разбира се, на база на оценка, която ще се извърши от министъра на здравеопазването и главния държавен здравен инспектор и там ще се регламентират всички тези неща, за които говори преждеговорищия, като характеристики, критерии, стандарти, процедури. Така че всичко е в ръцете на народните представители и ще видим какво крайно решение те ще вземат.

Водещ: Понеже Вие заговорихте за тези два варианта. Нека да се спрем, при всички случаи обаче, дали главният държавен здравен инспектор ще Ви предлага, Вие ще одобрите, или пък Вие, заедно с инспектора…

Кирил Ананиев: Ние заедно ще го направим, разбира се.

Водещ: …да, ще го предлагате и парламентът ще го одобри, при всички случаи трябва да има някакви критерии. Какви, според Вас, г-н Ананиев, трябва да са критериите, по които ще се определя дали да се облекчават или да се затягат мерките, според различната ситуация?

Кирил Ананиев: Да. Какви ще са критериите, по които ще се определи, дали да се облекчават или да се затягат мерките, зависят от изпълнението на критериите за обявяване на опасност за общественото здраве. А те са разписани в международните здравни правила на Световната здравна организация, на която, разбира се, и България е държава-членка. Най-важните за нас са медицинските резултати за развитието на заболяването в нашата страна. Това са последиците за общественото здраве, това са тежестта на протичане на заболяването, групи от населението в риск, освен това, липса на лечение и профилактика, нововъзникнали заболявания с неизвестен механизъм за предаване на това заболяване, резултатите от досега прилаганите мерки и редица други. За нас са важни, разбира се, и статистическите данни за броя на новите случаи на заразени и неизлекувани. Ще се измерва влиянието на всяка отмяна в настоящите мерки за разширяване на социалния живот и придвижването на хората. Ако това води до негативен натиск върху здравето на хората и върху здравната система, ще се предприемат съответно мерки в обратна посока.

Водещ: Но Вие вече очевидно си давате сметка, че строги, затегнати, силно рестриктивни мерки не са възможни за дълъг период от време. Т. е. ще трябва да се преценява много внимателно, в какъв период и за колко време да бъдат въвеждани такива мерки. Кога очаквате първите резултати, които да Ви покажат, дали на този етап се действа правилно?

Кирил Ананиев: Разбира се, абсолютно логично е Вашето изказване. Ние непрекъснато наблюдаваме всяка една мярка, с която се разхлабват досегашно определените мерки. Например, в момента наблюдаваме опита и на другите държави. Сега ще видим ефекта от работата на заведенията на открито, басейните на открито, функционирането на музеите на открито. Знаете, че (…) да започнат тренировките на футболните клубове, на олимпийците ни, индивидуалните спортове на открито. Всичко това обаче, не по стария начин, а отново при спазване на всички противоепидемични мерки. Т. е. ние ежедневно наблюдаваме какво се случва в резултат на тези мерки, а разбира се и това, какво се случва в света. Ето сега например, един от основните въпроси и искания, които се поставят и по които няма консенсус в нашето общество е, кога да отворим детските градини и детските ясли, за да могат децата да отиват и родителите съответно да изпълняват своите служебни задължения.

Водещ: Да, Вие бяхте твърдо против това да се случи скоро.

Кирил Ананиев: Да. Вие знаете, че в момента доста държави от Европейския съюз са направили тази първа крачка и очакваме в рамките на седмица или на две седмици, най-много, да видим какви са резултатите, как се проявява заболяването при тези условия. И ние ще вземем съответно нашето решение, не само естествено на опита на другите държави, а и на специфичния характер на организиране на този процес в България. Тъй като знаете, че там се струпват доста дечица, има обслужващ персонал, който в повечето случаи е на доста напреднала възраст и предаването на заболяването може да се окаже фатално. От тази гледна точка, ние ще продължим да наблюдаваме този процес и съм убеден, че ще вземем най-правилното решение за времето, в което да отворим тези детски заведения.

Водещ: Г-н министър, до кога ще работи Националният оперативен щаб? Смятате ли, че този орган продължава да бъде необходим, особено след това, което беше гласувано на първо четене в петък в Народното събрание, защото там се посочват две фигури, Вашата, на министъра на здравеопазването и тази на главния държавен здравен инспектор?

Кирил Ананиев: Вижте, това решение е единствено на министър-председателя. Вие знаете, че той създаде Националния оперативен щаб, с негова заповед. Ако питате за моята лична оценка, аз оценявам неговата работа с доста висока оценка. Те се справят изключително добре. Ние добре работим с щаба, обменяме информация, обменяме позиции, поведение. Премиерът вече обясни как работи щабът и Министерският съвет. Веднага бих допълнил, че в Националния оперативен щаб, вътре има и двама важни представители на Министерството на здравеопазването, това е главният държавен здравен инспектор и директорът на Националния център за заразни и паразитни болести, т. е. това са професионалисти, които и в единия, и в другия случай ще помагат при вземането на решенията. Аз, като част от състава на правителството, на Министерския съвет, винаги мога да разчитам, както на своите колеги, така и на колегите от щаба. Засега моето мнение, не само засега, аз мисля, че Националният оперативен щаб има своето място и той през целия период на пандемията ще оказва положително влияние върху крайните решения, които ще взема държавата.

Водещ: Г-н Ананиев, имате ли вече визия за себе си, и не само за себе си, Вие в Министерството на здравеопазването, а и в Оперативния щаб, които мерки се очаква да останат в сила и кои да отпаднат окончателно след 13 юли, т. е. два месеца след края на извънредното положение?

Кирил Ананиев: Разбира се, че имам. В рамките на краткото време, което имаме ние с Вас, надали ще бъда напълно изчерпателен, но мога да посоча някои от тях, които според мен са важни.

Водещ: Разбира се.

Кирил Ананиев: Например, какви мерки могат да останат след 13 юли? Това са мерките, свързани с временната забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави. Друга мярка, която според мен е важна…

Водещ: Извинявайте само, ще остане забранено влизането на чужденци, така ли?

Кирил Ананиев: Да, на чужди граждани. Ние нямаме право да спираме прибирането на българските граждани. Разбира се, когато те се прибират има определена процедура, има карантина, която продължава 14 дни със съответните наблюдения, тестове, съблюдаване режима, който трябва да спазват българските граждани през този период, спазването на хигиенните противоепидемични мерки и т. н. Но ние нямаме право да отказваме на български граждани да се прибират…

Водещ: Да, става въпрос за чужденците, защото това е важно за туристическия сектор, който се надяваше на някакъв туристически сезон?

Кирил Ананиев: Вижте, засега съществува моя заповед, като казвам моя, но тя е колективна заповед на всички органи, които са свързани, чужденците от трети държави да не се допускат на територията на страната. А има и определени държави, които са от Европейския съюз, при които има силно разпространение на коронавируса и за тях също важи тази забрана. Друга, ако съм изчерпал тази първа мярка…

Водещ: Да, да.

Кирил Ананиев: …друга мярка, която смятам, че трябва да се запази е свързана с временна забрана за придвижване на територията на страната, ако има епидемични огнища. Вие знаете, че в последно време такива огнища възникват на редица места и там опасността за рязко разпространение на заболяването е много голяма. Ето сега примерът е махалата, ромският квартал в Ямбол, където ще трябва да се предприемат специални мерки и ограничителни мерки,  разбира се, за да не може тази епидемия да излезе извън квартала и да пламне, да не дава Господ, целият Ямбол. Друга мярка…

Водещ: Т. е., не говорим за повторно въвеждане на контролно-пропускателни пунктове на големите градове, а за поставяне под карантина на определени райони?

Кирил Ананиев: Само там, където има епидемични огнища, само за там. Нямаме намерение да връщаме, поне на този етап, нямаме намерение да връщаме КПП-тата по областните центрове. Друга мярка, свързана с временно спиране или ограничаване на експлоатацията и режима на работа на обекти с обществено предназначение или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите, знаете, че в основната заповед, която издадох още в самото начало имаше редица такива обекти с обществено предназначение – театри, опери, състезания с публика на закрити места и да не ги изброявам всичките, които дават възможност за струпване на големи групи от хора в близка дистанция, без социална изолация, лесно предаване на вируса, такива мероприятия ще бъдат запазени в самото начало. Говорим винаги за временни мерки. Така, че когато видим, че нещата вървят вече към преминаване, поне на този етап, защото и друг дебат се води за това, дали сега, като премине пикът и слезе на ниско равнище…

Водещ: Надали няма да има втора вълна.

Кирил Ананиев: …няма да се повтори есента или догодина. Но, така или иначе, ние ежедневно наблюдаваме тези неща и е възможно в някакви следващи периоди, говорим за седмици или месец, да започнат да се разхлабват и други мерки, които са свързани със закрити помещения. Но те, в крайна сметка, трябва да бъдат осигурени всички противоепидемични мерки, хигиенни мерки, така че да не се допусне заразяване и обратно възстановяване ръста на заболелите. Друга мярка, която се сещам в момента е поставянето под 14-дневна карантина на всички лица, които влизат на територията на страната и разпореждане на задължителна изолация на болни, на заразоносители, на контактни лица или на лица, които са влезли на територията на страната от други държави. Това е свързано най-вече с българските граждани, които пристигат, Вие знаете, имаше няколко случаи с автобуси, самолети и т. н., като се издирват освен болните, които се установява, че са носители на коронавирусната инфекция и тези контактни лица, които са били близко и свързани с болните лица или пък такива, които са влезли на територията на страната от други държави, за които споменах по-горе, които са с висока степен на развитие на заболяването. Въвеждането на задължителната регистрация, съобщаването и отчета на болните от COVID-19 също е една задължителна мярка, трябва да остане. Защото това ни дава оперативна възможност да наблюдаваме развитието на заболяването и оттам да вземаме правилните решения. Както и експлоатацията на Националната информационна система за борба с COVID-19. Вие знаете, че ние сме една от първите държави, която въведохме такава информационна система и пак със същите мотиви, по (…) мярка. Тази Национална информационна система в живо време, онлайн, ще ни дава информация за реалното състояние на заболелите, тези които се лекуват, на излекуваните. Въобще, това ще ни дава основание да вземаме правилните решения.

Водещ: Да. Г-н Ананиев, давам си сметка, че Вие сте министър на здравеопазването, но все пак, понеже сте част от кабинета и неколкократно подчертахте, че всички решения се вземат от Вас като колективен орган, от Министерски съвет…

Кирил Ананиев: Така е.

Водещ: …да Ви попитам, по отношение на социалните мерки, какво предвиждате? Предвиждате ли да се задълбочат или смятате, че на този етап това, което беше предложено от правителството е достатъчно?

Кирил Ананиев: Аз мога да взема отношение по моята част, която е свързана със заразните огнища, които възникват в някои социални домове и там заразата, за съжаление, в последно време нараства значително. Още в началото, след установяването на първите заболели, т. е. заразени с тази инфекция, ние дадохме много подробни указания на тези социални домове. Те са и за възрастни хора, и за деца в неравностойно положение, с особени потребности и т. н., как да спазват санитарно-хигиенните условия, как, когато при установяване на носител на вируса да бъде изолиран, какво да бъде отношението на медицинския персонал, който се грижи към тези деца, т. е. разделение. Там, където не може в социалния дом да се изолират на отделен етаж, ние ги извеждаме от социалния дом, за осигурим условия, останалата част, които са здрави, да продължат да съжителстват в този дом. Знаете, че предприехме на някои места масово тестуване на хората, които живеят в тези домове. Миналата седмица, в четвъртък, задълбочихме нашите препоръки и указания към тези домове, така че наистина да свалим напрежението и на живеещите, и на близките на тези хора, че там огнището ще продължи да се разраства. За моя радост, някои от последните изследвания в някои от домовете показват рязко спадане на броя на носителите на вируса.

Водещ: Г-н Ананиев, на няколко пъти споменахте „огнища”, или както проф. Мутафчийски се изразява – „клъстъри” на заразата…

Кирил Ананиев: Да, неговият термин е по-правилен, по-медицински, да.

Водещ: Да, разбираемо е и „огнища”. Въпросът е, какво се случва обаче с болниците в някои областни градове, г-н Ананиев, защото във Видин, в Пазарджик, в Ямбол има определени проблеми с болниците? В Карлово медиците масово подадоха оставки, в знак на протест срещу откриването на спешно отделение. И в Сливен, ако не се лъжа, не откликват на призивите на кмета на града, да се включат медиците. Изобщо, очертават се проблеми с лекарите, най-общо казано?

Кирил Ананиев: Добре описахте ситуацията в тези няколко болници. Възможно е да възникне, разбира се и някъде другаде. Безспорно, това е много важно за нас, тъй като ситуацията във всяка една отделна болница е различна, причините са различни. Някъде хората се страхуват и не искат да работят, и напускат лечебното заведение, другаде, поради заболяване на медицинския персонал се ограничава обхвата на медиците, които могат да обслужват хората, които се намират в съответното лечебно заведение. Има различни мерки, които могат да се приложат. Там, където е създадена добра противоепидемична обстановка и има възможност други лекари, от други отделения и клиники да се насочат към отделенията, в които се лекуват болните граждани, това се прави, т. е. прави се преструктуриране на персонала и хората в отделенията, в които няма такова натоварване, отиват да помагат в отделенията, където се нуждаят от тяхната помощ. Там, където е изчерпан този инструмент, ние се обръщаме към останалите болници в областта, в региона на тази болница, молба, казвам с молба, защото нищо насила не може да стане.

Водещ: Да, нямате основание.

Кирил Ананиев: Не е както едно време, командироваш го, той няма право на глас и задължително отива в това лечебно заведение. Има и такива случаи. Ако, разбира се, не се съгласят тези медицински специалисти да отидат, възможно е да пренасочим заболелите в тези лечебни заведения в областта или да изведем хората, които се нуждаят от лечение в лечебни заведения в други области. Така, както стана във Видин. Знаете, че една част останаха в болницата във Видин, друга част отидоха във Враца, по желание на близките и роднините някои отидоха и в София, като за тези, които трябваше да напуснат лечебното заведение във Враца, подсилихме екипите на спешната медицинска помощ, които спешно, бързо да отведат болните към лечебните заведения, които имат възможност да ги поемат, в случая беше Монтана и Лом.

Водещ: Той, въпросът изглежда по-скоро стратегически, г-н Ананиев, защото, да, в конкретната ситуация със спешни мерки вероятно ще се справите с проблема. Въпросът е, обаче, че при кризисна ситуация, оказва се извън най-големите градове на България, болничните заведения изпитват проблеми при проблемна ситуация. И на този фон, сестрите преди доста време предупредиха, че заради ниските заплати са принудени да работят на няколко места. Това в някои моменти се оказва проблематично, от гледна точка на пренасянето на инфекцията от едно място на друго, защото сестрите работят на по две, на по три места. Изобщо, проблемите в здравната ни система, както се казва, някои от тях поне, излизат на дневен ред, излизат на преден план, особено остро в тази ситуация. Отношението ни към областните и общинските болници. По тези въпроси смятате ли да работите, паралелно с решаването на проблемите, свързани с коронавируса, разбира се?

Кирил Ананиев: Не само, че смятаме да работим, но ние в момента и осъществяваме и подобни мерки и дейности. Пак казвам, непрекъснато наблюдаваме състоянието на човешките ресурси в здравеопазването. Тези мерки, които споменах преди мъничко са краткотрайни и така да кажа екстрени. Но ние имаме и трайна политика по отношение решаването на проблема с човешките ресурси. Знаете, че въпросът за допълнителната потребност от медицински сестри и то не в малки размери стои на вниманието на Министерство на здравеопазването. Ежегодно, вече втора година, предлагаме на Министерството на образованието и науката максимално увеличение на броя на местата за студенти по медицина и особено за специалност „Медицински сестри”. Това е една от мерките, която предприемаме. Другата е, за да  можем да увеличим възнаграждението на медицинския персонал и в частност на професионалистите по здравни грижи, беше… миналата година, от 1 юли, знаете, че вдигнахме цените на над 100 клинични пътеки, а от 1 януари 2020 г. на 251 клинични пътеки, като основно това увеличение трябва да отиде за увеличение заплатите на медицинския персонал и на професионалистите по здравни грижи. Освен това, с текстове в Националния рамков договор се въведе регламентиране на възнаграждението на медицинския персонал, съгласно който част от приходите на лечебното заведение за болнична помощ следва да се насочват за заплащане на труда, както и регламентира е съотношението на възнаграждението между отделните категории персонал. Очаква се това да окаже положително въздействие върху мотивацията на медицинските специалисти, утвърждаване на статута на медицинските сестри, като равностоен партньор в медицинския екип.

Водещ: Да, де, ама на този етап, г-н Ананиев, изглежда, че това не се случва? Виждате, че те продължават. В сегашната ситуация, разбира се всички работят без особено много да се оплакват, но…

Кирил Ананиев: За което безкрайно им благодаря. Защото зная, че при тази трудна ситуация, с толкова много проблеми при тях, те все пак загърбиха личните си проблеми и се отдадоха изцяло на работата, която трябва да извършват. Но, в крайна сметка, Министерство на здравеопазването провежда политиката в областта на сектора. И аз затова изброявам възможности, които законът ми позволява като политик. И ще спомена още една изключително важна мярка. Промяната в Наредба 1, за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, която направихме през миналата година, като беше създаден ефективен механизъм за провеждане на държавната политика чрез осигуряване на места за придобиване на специалност, които изцяло се издържат от държавата. Като, разбира се, след придобиването на специалност, по списък, който е обявен от министъра на здравеопазването, за критични региони и критични специалности, самите специализанти сами избират лечебното заведение, в което да могат да отидат да работят. Освен това, изпълняваме и два проекта с финансиране по ОП „Развитие на човешките ресурси”, свързани със специализации в здравеопазването и подобряване условията на лечение на спешните състояния, които се финансират от Европейския съюз, Европейската комисия, и също подобряват средата, в която работят тези хора. Аз разбирам, че те имат няколко основни искания, по които също работим. Това е продължителността на работния ден в интензивните отделения, това е създаване на среда за възможност за растеж, възможност за обучение през целия си живот. По всички тези въпроси работим…

Водещ: И не на последно място – заплащането.

Кирил Ананиев: Заплащането, аз посочих няколко от факторите, които са в моите компетенции и в компетенциите, разбира се, на НЗОК, на нашите партньори от Българския лекарски съюз, и Българския зъболекарски съюз, така че, мисля че тези няколко крачки, които направихме през края на миналата година и началото на тази година даде възможност в редица здравни лечебни заведения заплатите да се доближат, а някъде и да надхвърлят началните основни заплати по Колективния трудов договор. Разбира се, има и такива, които поради малкия обем на дейност не могат да съберат приходите, които са събирали в предходни периоди. Но и в тази част направихме, заедно с партньорите от Българския лекарски съюз и от Зъболекарския съюз, сериозна крачка. Независимо от това, какъв е обемът на дейност през периода на извънредното положение, аз съм убеден, че ще имаме общо решение, по време на извънредната епидемиологична обстановка те да получат 85 процента от средногодишния план на приходите, които предвиждаме за 2020 г., което, според мен, ще създаде добра основа за заплащане на възнагражденията на медицинския и немедицинския персонал и да се покрият, макар и в намален обем дейност, останалите разходи, които се правят за лечението на гражданите.

Водещ: Аз силно се надявам…

Кирил Ананиев: Тези, които са си преизпълнили 85 процента от заработката, те ще си получат пълната заработка, в рамките на плана.

Водещ: Наистина се надявам и държавата, и всички ние да демонстрираме уважението си към работата на лекарите и на медицинските сестри, защото стана очевидно, че в критични ситуации можем  да разчитаме само… не само, но да кажем, че разчитаме основно на тях. Г-н Ананиев, да Ви върна към плановете Ви, плановете на правителството може би трябва да кажем, оттук нататък. С едно изречение, функционирането на театри, кина, концертни зали, зали за танци, кога предвиждате, кога смятате, че може да бъде възобновено?

Кирил Ананиев: Както виждате, първите ни крачки бяха с всички обществени мероприятия, които се извършват на открито. С министъра на културата, в понеделник имаме среща, в която ще разгледаме негов план. Г-н Банов е готов с план, който да разгледаме, как да правим всяка една следваща крачка, при какви условия и при какво спазване на противоепидемичната обстановка ще започнем поетапно да отваряме дейността и на тези културни дейности, не само културни дейности, в закрити пространства. Разбира се, аз не съм го видял още този план, в понеделник ще говорим с него, но това, в което той ме убеди, че ще се използва капацитета на съответните културни институти, ще има определени разстояния между пациентите, със спазване на дистанция, на маси. И сигурен съм, че не са само това мерките, които той ще предложи. В никакъв случай не искаме да създаваме толкова продължителни паузи и притеснения, защото знаете, че това е техният живот, това е нещото, без което те не могат, това е тяхната професионална отдаденост, а също така и…

Водещ: Не само те, и ние не можем, и ние не би трябвало да можем без култура.

Кирил Ананиев: Моля?

Водещ: Казвам, че не само те, и ние не би трябвало да можем без култура.

Кирил Ананиев: Точно така, това щеше да бъде финалната ми част. Защото и ние самите, като граждани, имаме нужда от тази култура. И ще кажа настина едно последно изречение, защото сигурно вече много Ви отнемам от времето…

Водещ: Не.

Кирил Ананиев: Вие знаете, че в най-голямата криза, която беше през 2008-2009 г., културата беше секторът, който не спря да работи и да носи здраве и културни потребности на българските граждани. Така че това е един изключително силен сектор, силен като професионализъм, като човешко отношение, като човещина. И мисля, че те заслужават да има определено разхлабване на мерките и при тях. Но нека да го направим по определен график, при определени условия, за да се чувстват спокойни за своето здраве и самите артисти и изпълнители, и разбира се гражданите, които се нуждаем от това изкуство.

Водещ: И да не забравяме, че Европейската комисия препоръча културата да се разглежда като един от петте приоритетни сектора, както за финансиране, така и за отношение, цялостно, от държавата.

Кирил Ананиев: Няма да го забравим и не сме го забравяли. Затова още в началото на следващата седмица започваме да работим с министър Банов по този въпрос.

Водещ: Благодаря Ви. Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев в „Неделя 150”.