Най-хуманният затвор у нас бе изграден през 2017 година по норвежки стандарт

Над 5 500 българи излежават присъди в затвора. Много от тях не са зад решетките за пръв път. Наказание или реабилитация е нужна на един затворник, за да стане част от обществото? Една скандинавска страна се опитва да постигне второто.

Затворническото общежитие в Дебелт е модерният затвор в България, правен по норвежките стандарти. Изграден е през 2017 година, а вътре има киносалон, детски кът, фитнес уреди. Затворниците се хранят по три пъти на ден като в менюто има и вегетариански опции.

На висок хълм в покрайнините на Бургас е разположен най-хуманният затвор у нас. Където новите затворници се посрещат по същия начин, по който посрещнаха и екипа на NOVA.

Психологът Надежда Джендова споделя, че работи там, за да служи в полза на обществото. Колкото и клиширано да звучи.

Насилници, крадци, убийци, трафиканти - всякакви престъпници излежават присъдата си в това розово общежитие, което е правено по норвежки стандарти. А единствената цел е: "Нормализация. Постигане на някаква среда на живот - максимално близка до естествената. Те може да са в затвор, но средата е от водещите фактори", заяви тя.

За децата на лишените от свобода има детски кът. А за затворниците - плазмени телевизори с ефирно излъчване и параклис. В килиите спят по четирима, като всяко спално помещение има санитарен възел. Всичко това се прави за 400-те затворници да преосмислят грешките си без да бъдат откъснати от нормалните условия на живот. За да може като излязат оттук - да не попаднат обратно зад решетките.

"В залата за контактно свиждане има 5 маси с по 4 места, като едното, боядисано в жълт цвят, е за лишени от свобода. Останалите са за неговите близки. Идеята е, когато тук застане надзирател, да може да има поглед към лишените от свобода. Да живееш в нормални, човешки условия, близки до тези на дома ти, е предпоставка за намаляване на стрес, на напрежение. Особено за хората, които за първи път влизат в затвора", посочи Джендова.

За нея най-голямото препятствие е когато се чувства безсилна. "Това се случва когато човекът си няма никого и затворът се е превърнал в негов дом. Той влиза и излиза само, за да има къде да спи и с кого да общува… в тези моменти е най-трудно, защото за съжаление трудно се намира някакъв ресурс вън в общността, която може да подкрепи едно такова лице", обясни психологът.

Рехабилитацията започва от ден първи. Всичко се гради на доверие. Шефът на затвора разказва, че не разполагат с периферна външна охрана. Кулите на входа стоят празни, няма въоръжени надзиратели.

"Като цяло видеонаблюдението играе ролята на контрольор на действията на лишените от свобода. Едно от задължителните неща е да се има доверие между служители и лишени от свобода. Разчитам единствено на това, че разполагаме с голям брой камери, които хващат движенията на всяко едно лице", подчерта началникът на общежитието Николай Стоянов.

Няма определен критерий как един подсъдим може да изтърпи присъдата си точно тук. Има само едно условие - няма осъдени на доживотен затвор без замяна.

Лишените от свобода могат да прекарват доста време навън. Имат право на 2 разходки от 45 минути, един час фитнес. И отделно половин час за игри като баскетбол, футбол. А на финала могат да си купят нещо от затворническата лафка.

"За съжаление не оценяват какво имат. Когато беше изградено, то беше изцяло ново, направено по норвежки механизми. И още на първата година, голяма част от инвентара беше изпочупен от самите лишени от свобода. Голяма част то тях не са живели в такива условия и не могат да пазят", сподели Стоянов.