Интензивен трафик, километрични опашки и хаос на "Дунав мост" при Русе, въпреки че от днес до понеделник е преустановен аварийният ремонт на съоръжението

Граничният пункт не може да поеме засиления трафик след войната в Украйна, тъй като освен леките автомобили от там преминават почти всички товари от Западна Европа към Турция и обратно. Какви са вариантите да се сложи край на задръстванията по българо-румънската граница?

- Не е нормално за 15- часов работен ден да не можеш да минеш едни 6-7 км.
- Всичко е батак. Карал съм в Европата, тук направо е чудо.
- България се е върнала 30 години назад. Никога няма да се оправим. От снощи съм на опашката.

Това са само част от мненията на шофьорите, преминаващи през граничния пункт "Гюргево", цитирани от БНТ

Половината от живота на Пенчо Харизанов е минал зад волана на камиона. Тук работи, тук се храни, тук спи. Работата е тежка, рискована, но носи пари.

"В месеца работя 22 дена, 2200-2500 лв. получавам, но не ми стигат внуците, децата. Това е, тая година изкарвам и догодина си заминавам. Как може да се живее в кабина 2 на 1 трудно и е горещо, нафта пръскаме за климатика. По пътя имаме газ, някъде ако повече време стоим, приготвяме си нещо набързичко. Къпането - имам 3 туби с водица и си правим екстремен душ", споделя шофьорът.

БНТ: Знаете ли защо чакате толкова време на границата?

Пенчо Харизанов: Както казват турските шофьори - "българинът е калпазанин". Те са се договорили – или румънците не работят, или българите. Ние страдаме от това всичкото.

Петър Ганчев от Габрово и тази вечер няма да се прибере при семейството си. 15 часа не може да мине границата, за да натовари камиона с лепило в Румъния.

"Сигурно ще има неустойки. Аз 11 години карам в тая фирма и мисля да се отказвам, не може да се продължава. Тези опашки те убиват отвсякъде".

А опашката продължава да се увеличава, шумът от двигателите също. 70% от шофьорите са украинци. Камионите им идват от Турция. Пълни са с генератори, бинтове, пластири. Не разбират щом са транзит защо трябва да чакат на границата.

"Много е горещо в камиона и стоим по спирките, водичка пием и си чакаме реда. Какво да правим? В Украйна е бойно поле, хората не работят като сме във война. Ако и ние с камионите спрем да работим, икономиката направо загива, няма да има нито хляб, нито вода. Ще чакаме какво да правим. Натоварено е движението, на митницата не успяват да обработят всички камиони. Може би трябва допълнителна смяна, но не е нормално това чакане в страна членка на ЕС", коментира Михаил Волвин – Украйна.

На опашката често има напрежение, словесни, а дори и физически сблъсъци между шофьорите. Най-вече заради пререждане с камионите или неправилни маневри.

"Заета е дясната лента за движение.. Крие риск от пътно-транспортни произшествия, тъй като водачите – слизат, качват се в превозните средства, и трябва да се внимава. Да не говорим, че в част от участъците разрешената скорост е 70-80 км/ч, а тя трябва да бъде значително по-ниска и съобразена с тези превозни средства, които престояват да преминат през Дунав мост. Друг е въпросът, че и местата, където спират камионите, са се превърнали в сметища и там могат да се видят какви ли не боклуци", коментира инж. Свилен Костадинов – специалист по транспорта, преподавател в Русенския университет.

Затова всички са на едно мнение как да се спасят от безкрайното чакане на Дунав мост.

"На този трафик трябва поне още 1 мост да има и да се минава".

От години за втори стоманобетонен мост, който да е изграден на сто метра от стария, настоява и Инициативен комитет от Русе, чийто председател е пътният инженер и бивш директор на Агенцията за поддържане и проучване на плавателния път по Дунав Георги Георгиев. Още повече, че сегашният "Мост на Дружбата", построен за 2 години по заповед на Сталин, е рисков за натоварения трафик.

Има и пропадания на настилката, затова от седмица в българския участък на моста се асфалтират пропаданията в настилката, което допълнително затруднява движението. Основен ремонт обаче е предвиден за октомври. И докато пътните строители се опитват да спасят стария мост, нуждата от нов е все по-осезаема.

Колкото и да са мостовете над реката обаче, ако всички проверки не се изнесат от граничния пункт , включително и митническите , трафикът няма да се разтовари. Поне такова беше виждането на последния транспортен министър Николай Събев. Теорията и реалността обаче отново се разминаха при срещата му със служителите на граничния пункт.

Николай Събев, министър на транспорта в оставка:- Просто мислете за вариант, който вие да осъществявате този контрол върху акцизите във вътрешността по друг начин. С мобилни бригади.

Митничар - Как ще докажем, че е напуснала стоката държавата. В момента, в който си плати, нашата система казва на другата, че на данъчния склад стоката, която е излязла е напуснала държавата.

Николай Събев: Как се решават нещата в нормалните държави? Каква е тяхната процедура?

Митничар: Аз лично съм ходил на международна среща на времето в Брюксел. Полша бяха много изненадани, че правим такъв контрол, защото при тях е голям проблем.

Николай Събев, министър на транспорта - Ама аз сега идвам от Полша. Те нямат такъв проблем.

Митничар - Не знам с кого сте говорили.

Николай Събев, министър на транспорта: Говорих с министерството на транспорта.

Митничар: Аз казвам каквото зная: Тези опашки не са заради нас, нито са заради "Гранична полиция".

И докато различните правителства умуват кой е най-удачният вариант за облекчаването на трафика, жителите на съседните населени места Мартен и Сандрово, както и работниците от Индустриалната зона обмислят кога да е поредният им протест. Всеки ден те остават блокирани сред камионите и губят часове, за да стигнат до домовете и работните си места.

"Другият вариант да се минава през Дунав с лодки. Според мен държавата трябва да вземе някакво решение, но това ние го говорим постоянно и проблемът вместо да се решава, той се задълбочава. Особено с войната, всички знаят, че целият този интензивен поток на тежкотоварни автомобили ще мине през нашата граница, никакви действия не са взети. Не съм аз човекът, който трябва да каже какво трябва да се направи. Има хора, които получават в пъти по-голяма заплата от мен. Те трябва да го вземат това правилно и адекватно решение, защото този геноцид над нашето населено място трябва да спре. Да ни дадат таксата от "Дунав мост" и ние ще си намерим алтернативно решение и как да се справим с проблема", заяви Димо Тонев – кмет на Мартен.

А таксата не е никак малка. Само миналата година в държавната хазна са постъпили 37,5 милиона лева, събрани от водачите, за да преминат моста. От Агенция "Митници" отчитат , че граничният пункт е с най-големи приходи за държавата.