Възмутително видео показва как жена шофира с над 100 км/ч насред Пловдив.

През това време седящата на пътническото място нейна приятелка снима „подвига” със своя смартфон и го излъчва на живо в профила си във Фейсбук. Видеото, на което те демонстрират пълно безхаберие не само за своя, но и за чуждия живот в името на няколко лайка в повече, е гледано над хиляда пъти, пише Traffic News.

На него се вижда как колата, в която пътуват двете жени, навлиза с луда скорост в Пловдив от Асеновград. Операторката посочва километража и пояснява, че се движат със 140 км/ч. Операторката превключва на предна камера, за да видят приятелите й във Фейсбук нея и шофьорката. Двете започват да позират, като шофьорката дори пуска волана, за да поразмята ръце, опитвайки се да нацели ритъма на бумтящата музика.

През това време скоросттта е увеличена, а водачката на автомобила, без да забави, преминава през светофар, който все още е на червено, когато тя навлиза в кръстовището. „Ако някой полицай види това…”, коментира операторката доволно.

Допълваме, че който и да види това, косата му ще се изправи, когато забележи най-стряскащото – на задната седалка на колата седи малко момченце. Прикрили сме неговото лице във видеото по-долу, тъй като то е невинен участник в този безумен запис.

Двете жени явно се гордеят с постъпката си и много се забавляват. Вероятно заради това са решили да се хвалят във Фейсбук с това как шофьорката нарушава закона и се движи в населено място с почти тройно над позволената скорост. Не по-малко е другото нарушение - да преминеш на червено през натоварено кръстовище без капка внимание, с превишена скорост и с риск за себе си и пътуващите в колата, сред които и дете, както и за останалите участници в движението. Демонстрация на някаква самопредстава за безсмъртие ли е това, или пример за абсолютна безотговорност и безразсъдство? Оставаме на вас да прецените.

Подобни изпълнения завършват с трагедии. Завършват с потрошени автомобили, почернени близки, кръв и трупове. Подобни изпълнения не са забавни и не са повод за гордост. Те са срам. Срам за хората, които ги правят, срам и за всички нас като общество, позволило появата на такива „феномени”.