След като проявиха забележителна наивност при подписване на Договора с Македония/2017 година, сега българските Властници се опитват да вземат успешно поправителния си изпит

Това пише Кеворк Кеворкян в www.kevorkkevorkian.com

Историята ще ги запомни не с ефимерното Председателство на ЕС – и още по-фантазното намерение да „обединят“ Балканите.

А с Ветото, което наложиха на членството на Северна Македония в ЕС.

Стига да не се отметнат – поради натиска на Брюксел/Берлин, както и на тукашните майкопродавци.

Напусто бяха пропилени три години.

Не е лошо да си припомним, какво се изговори около подписването на Договора.

Каракачанов сравни Бойко с цар Борис Трети и го нарече „Обединител“ – без да уточнява, какво/кого точно „обединява“.

Цитат от дописката ми „Македония – полигон за доказване на преданост“, публикувана тук на 6 август 2017 година:

„Подлагайте се колкото щете – но поне не говорете глупости.

Окончателно отделяме Македония от рехавата сянка на Българското – а вие говорите за „обединение“.

Окончателно утвърждаваме „македонизма“ – приемайки македонския език, оправдавайки македонския прочит на Историята – а вие говорите за ликвидация на „македонизма“.

Ласкайте по друг начин и по други поводи Бойко – но не щъпуркайте с цървулите си из Историята.

Не я осквернявайте, не я превръщайте в терен на безсрамно – и ГЛУПАВО – угодничество.

Търкаляйте се в краката му насаме…“

Покойният Божидар Димитров беше още по-краен от Каракачанов:

„С този договор правителството на Борисов и самият той получават не просто плюс, а влизат в историята. Ако ми покажете друг български управник, който е започнал процес на увеличаване на българския народ с 1,5 милиона души, свалям ви шапка. Дори Батенберг, присъединявайки Източна Румелия, е увеличил България само с 900 хиляди души“.

А македонците директно ни предупредиха: докато подготвяха Договора, македонският премиер Заев се изплъзна като мокра връв, когато го питаха, чий цар е Самуил.

„Вероятно дебатът за това ще е вечен“ – отвърна той.

Така стана ясно, че ще продължават да се надлъгват.

Ето така загубихме през годините битката за Македония: те ни унижават по всевъзможен начин, ние се хвалим, че ги присъединяваме.

Сега Каракачанов е най-големият привърженик на „Ветото“.

За да се убедим за сетен път, колко е нужен вторият акъл на Властниците ни.

През 2017-а политиката надделя над Историята. Нуждите на политическата кинкалерия се оказаха по-важни.

Мантрата – поредната – беше „Добросъседство“.

Може ли обаче „добросъседството“ да се крепи на лъжи?

Съседа краде Историята ти – ние обаче трябва да бъдем добронамерени/добросъвестни/добросърдечни/

доброчестни/добродушни.

Да си бъдем балами. Отива ни – открай време. Това ли е нашият късмет, нашето разбиране за щастие – да се правим на балами, накрая да сме си и балами?

И политическата баламурщина ни отива – също открай време.

Какво ни пречеше, в края на краищата, да бъдем по-сурови с македонците: щом толкова искат да ни се качат на гърба, за да се дотътрузят до ЕС, да се научат и по-малко да послъгват.

Те са наясно, че няма кой да ни замени като товарен катър, но пак хитруват.

Сега Ветото има мощна подкрепа – сега.

Ами защо мълчаха тия гласове преди три години, когато се лигавеха с един несмислен/опасен Договор

За да бъдат лоялни към Бойко?

Ами той докога ще е на този акъл?

Защо беше толкова дащен тогава – и толкова непреклонен сега?

И докога ще е непреклонен?

Нищо не е сигурно.

Претовариха самара му с твърдението, че е „Помирителят на Балканите“ – една невъзможна мисия, разбира се.

“Балканите са най-идеалното място за унижение” – казваше забележителният македонски писател и дипломат Любиша Георгиевски.

И допълваше, че общият знаменател на всичко тук са инатът и курназлъкът, кой е по-инат и кой по-курназ.

Да допълним Георгиевски: Балканите са най-идеалното място и за самоунижение.

Винаги ще се намират типове, които ще настояват да харижем Историята си – единственото ценно притежание, което ни е останало – за да не накърним някак европейските „ценности“ – и по-скоро сметки.

Вече започнаха да опяват срещу Ветото.

Ето какво ни съветва някаква австрийска „анализаторка“:

„Какъв е Бетовен – германец или австриец? Достатъчно е да чуем великата му музика, за да разберем, че това няма никакво значение.

Същото може да се прехвърли и върху Гоце Делчев, който – независимо дали като българин, или македонец – несъмнено е извършил велики дела в успешната борба срещу османското господство …

Честно казано, не разбирам защо българите решиха да се присъединят към групата на онези, които през последните десетилетия подкопават целия европейски проект“.

Много просто, мадам: защото искат поне веднъж да не плюят върху сурата си.