Мислех, че Волен се издъни най-много – с един необмислен текст за катастрофата край Своге.

Обаче шампионът е друг: Класикът Антон Дончев.

Изведнъж се оказа, че той е член на Надзорния съвет на „Трейс груп“ –фирмата, която е ремонтирала пътя-убиец и след това пет пъти – пет! – е отказала да изпълни разпорежданията на Пътната агенция и да отстрани незабавно откритите дефекти.

А през това време Пътят-Убиец лакомо си е вземал своето.

И какво прави Класикът в Надзора на въпросната фирма?

Чете предварително на собствениците й новите си романи, за да получи компетентната им оценка?

До тяхната мъдрост ли е опрял?

А пък те – до Неговата: вещо да отсъди, каква да е мантинелата край Пътя- Убиец; или пък, какъв сорт да е асфалтчето, колко да се спести от него и пр. тънкости, които Класикът някак е усвоил.

Тъй Класикът си седи кротко в управата на една фирма, която отказва да изпълнява нарежданията на Държавата – и няма намерение дори думица да обели за Изтреблението край Своге.

Добре, вече сте се изнервили и ви чувам да ми казвате, че става дума за едно най-обикновено хрантутничество – Класикът внезапно е придобил малко по-голям апетит, не му е била достатъчна народната любов и е решил да притури още един знак на уважение – вече да не е просто Класик, а Класик-Пътестроител.

И други са се приютявали на подобни места – по-дискретно, или не до там, правили са се на съветници на Властта, други пък са нямали нищо против да бъдат направо нейни държанки, какво толкова.

Обаче чак да надзирават и дори да вдъхновяват строителството на келявите ни пътища – е, това вече е наистина необяснимо.

Поне да ставаше дума за тунели – тогава Класикът щеше да си е на мястото: напредва тунелът в планинската гръд, и само Класикът провижда в Тъмата – за да открие преди всички други светлинката в дъното на тунела.

Да я открие, докато седи на софрата на „Трейс“.

Пак да си кажем, че за нищо не стават днешните ни богаташи – извън всичко останало, и някакъв хъшлашки елемент винаги прокапва в начинанията им.

Каквито са мантинелите им – такива са и подаянията им.

Никоя тяхна мантинела няма да удържи злепоставянето на един Класик.

В крайна сметка, се получава един неприличен бартер: богаташите начесват крастата си като се отъркват в Класика, той пък трябва да ги измъкне сега от бедата.

Как ще си направил Път-убиец, когато дори Антон Дончев го надзирава.

„Ония“, в „ония“ години, знаеха как да се оправят с класиците – плащаха им, но не ги унижаваха, защото знаеха, че по този начин ще злепоставят и себе си.

„Тия“ карат през просото – и за 200 милиарда да спечелят обществени поръчки, пак ще си останат същите, за тях пък изобщо не е предвидена мантинела.

Уж правят добро, обаче едно дяволче отвътре ги кара да злепоставят храненика, всички да научат, че ей тоя Класик – виждате ли го, почти Патриарх – аз го храня.

На моята маса, с моите огризки – но това не му го казвайте – се раждат безсмъртните му творби.

Макар че, какво ще е безсмъртието им, след като асфалтът, с който са нахранени, хич не е безсмъртен…

Жалката истина е, че нашите по-първи хора не могат да се самосъхраняват, дори не мислят за това.

След Изтреблението край Своге, човек се пита, как изобщо функционира държавата в сянката на Падишаха.

Изглежда, нищо не смеят да правят без него, не смеят да побутнат дори най-дребния проблем.

А по-вероятно е съзнателно да не се товарят излишно, да не се правят на парадни коне – примирили са се, че са магарета /по Елиас Канети/.

Траят си и си плюскат белия хляб.

И дори не си правят труда да запомнят какво говорят.

Така е, когато си избрал удобствата на Сянката.

Не правиш никакви излишни движения, дори се прозяваш скришом.

Регионалният министър, на когото пет пъти са му се изплюли в лицето от „Трейс“, би трябвало още след първия път да изтича при Падишаха и да си хвърли оставката – щом е ясно, че никой не сефери държавата и не изпълнява нарежданията й, че всяка по-мощна корпорация е извън нейните правила и си има собствена Библия.

Но няма да го направи и ще продължи животеца си в сянката на Падишаха.

Тия хора са безмилостни в своята леност.

Какво сте подгонили някой си Очите, за какво ви са инфантилните оперети с дребни гризачи.

Оправете се с Настоятелите на Класика, за които сте нищо.

Падишахът се закани на виновните – но ще види ли сред тях поне министъра с ослюнченото лице и някой пътен олигарх – или ще се втренчи, както винаги, в цацата?

Катастрофата край Своге е поредното доказателство, че Властта е безсилна да налага правила, че удобно се е свила в безпомощността си.

Обаче 17 души вече ги няма.

Хората от Сянката или са извънредно, до непоносимост, инфантилни – или са пак толкова безчувствени.

Държат се като слънчасали на сянка.

Три дни след касапницата край Своге приключи делото за Изтреблението в Аспарухово.

Тогава бяха удавени 13 души. Виновни няма. Край. Забравете.

Сякаш някакъв Зъл Бог е надвиснал над нас.

Кеворк Кеворкян